— Разбира се — прие с готовност сестра й. — Ще е забавно. Сватбата ти е в събота, нали?
— Да — отвърна Джес, прехапвайки силно устна, а после се разсмя. — Още само три дни. Разкъсвам се между възбуда и ужас. Но за щастие нямам съмнения относно омъжването си за Ед. В това отношение съм съвсем сигурна.
— Та какво се случи тази седмица? — попита Имоджен.
— Туристическата компания, към която се обърнахме за медения си месец в Антигуа. Видяхме по новините, че имали финансови затруднения и не отговориха на нито един от моите имейли и позвънявания.
— О, божичко — каза Анна. — Застраховани ли сте?
— Изобщо не знам — отвърна Джес. — Ед се занимаваше с това и не съм го питала. Имаше толкова работа по сватбата. Засега само стискаме палци всичко да проработи.
— Разбира се, че ще проработи — успокои я Имоджен. — Винаги изскача по някой проблем в последния момент, нали?
— Надявам се да си права. Ние с Ед очакваме тази ваканция още от миналата година. И честно казано, след стреса по организирането на сватбата, мисля, че наистина ще имаме нужда от нея. — Джес отпи голяма глътка вино от чашата си. — Анна, канех се да те питам. Нямаш нищо против Миа, нали? Знам, че не е много удобно, но не можем да не я поканим.
„Миа…“ Имоджен се опита да се сети къде беше чувала това име преди.
— Искам да кажа, те с Ед все още са добри приятели — продължи Джес. — Знаем, че онова, което направи не беше хубаво, да изневери на Джон, особено след като Алфи е толкова мъничък… но Ед не иска да взема страна. Джон като че ли не се разсърди, че тя ще присъства.
— Разбира се — каза Анна спокойно. — Виждам я доста често, когато вземаме Алфи и тя винаги се държи добре. Това е вашият ден, на теб и на Ед, и трябва да поканите, когото пожелаете.
— Добре, хубаво. Трябва да призная, че вие всички се държите като зрели хора.
— С Алфи по средата, това е единственият начин — усмихна се Анна. — Всички искаме най-доброто за него. Знаех от самото начало, че няма да ми е лесно с Джон, но той е човекът, в когото се влюбих. Смятам се за късметлийка, че го намерих.
— Права си — съгласи се Джес. — Джон е съкровище и във всеки случай кой няма проблеми? Все още не мога да повярвам, че вие двамата живеете заедно. Страхотно е. Преди да те срещне, той беше непреклонен, че ще страни от жените и от всякакво обвързване. Всъщност не бях сигурна да ви запознавам ли изобщо. Но ти го накара да промени решението си и двамата изглеждате наистина щастливи.
— Щастливи сме — отвърна Анна. — Вие с Ед определено спечелихте точки като сватовници. Но да се върнем на сватбата ти. Какво още остана в списъка, Джес?
— Може и да съжаляваш, че попита — разсмя се приятелката й и взе дебелия бележник.
Глава четвърта
— Станах рано, за да направя муса, така че всичко е готово — похвали се Анна на Имоджен сутринта в деня на сватбата на Джес и посочи гигантска купа с пухкав лек млечен шоколад на кухненския плот. — Сега остава да навием вафлата за мини фунийките.
— МУУСА — обади се Алфи от високото си столче, с личице омазано цялото в шоколад. — ОЩЕ МУУУУСА.
— Мисля, че вече хапна достатъчно — отбеляза Имоджен.
Тя си сложи престилката, завърза я отзад и надниква във фурната, където се печаха вафлите.
— Да — съгласи се Анна, като изтри лицето му с влажна кърпа. — Ако ти дам още, баща ти ще ме убие, когато се прибере.
— Вкусно — каза Алфи. — Алфи харесва мууууса.
— Ето го и качествения контрол — разсмя се Анна. — Остава само и гостите на сватбата да са също толкова доволни.
Анна беше станала в шест, за да започне, и изпитваше удоволствие от това, че приготвя храна за приятелите на Джес и семейството й. Хванеше ли дървената лъжица, веднага забравяше за работната седмица, сякаш ароматите в кухнята я отнасяха на някакво по-сладко място.
Ако можеше само да забрави миналата седмица с непрекъснатите й делови срещи и новата бюджетна криза в Брайтън Павилиън, през която не й остана и миг да се заеме с екипа си, да не говорим да работи по собствения си проект — посред нощ продължаваше да проверява електронната си поща в леглото. Новото повишение, което толкова я вълнуваше преди един месец, все по-тревожно започваше да й изглежда като две длъжности в една.
— Обещах на Джес да й направя сто бройки. Номерът с вафлите е, че трябва да се навият, още докато са топли. Мисля, че вече трябва да са готови.