— Съвършен ден — прошепна той в ухото й. — И не знам дали ти казах, но изглеждаш зашеметяваща в тази рокля.
Анна се усмихна и вдигна лице, срещайки устните на Джон за целувка. В този миг живата музика на оркестъра отнесе цялата тъга и напрежение от предните няколко седмици, като остави у нея само чувство за лекота.
Лекота до момента, в който някакъв крак не я настъпи силно по пръста.
— Ау — изохка тя и инстинктивно вдига ходилото си.
— Толкова съжалявам. — Тя се обърна и видя тромавия виновник — млад мъж в тъмносин костюм, който като че ли някак си не съзнаваше красотата си. — Аз съм с два леви крака — смути се той. — Божичко, чувствам се ужасно.
— Вероятно ще трябва да му сложиш малко лед — посъветва я партньорката му, докато Анна се навеждаше да свали обувката си и да види поражението. — Когато Иън ме настъпи, обикновено трябва да слагам лед.
— Ами добре — каза Анна.
Кутрето на крака й пулсираше болезнено, но поне не кървеше. Тя си обу отново обувката и погледна жената, с която разговаряше. Облечена със зелена рокля в стил петдесетте години на миналия век, с тъмночервена коса, която бе подстригана равно до брадичката й, тя изглеждаше спокойна и елегантна.
— О, Миа — каза Анна и се опита да стои изправена. — Здравей. Не видях, че си ти.
— Здравей — каза Джон, като целуна бившата си жена по бузата и се здрависа с Иън.
— Здравей — отвърна Миа. — Съжалявам, Анна. Какъв начин да откриеш танците тази вечер. Нека ти донеса лед от бара.
— Пиячката все още е безплатна, нали? — попита Имоджен, която пристигна двайсет минути по-късно. Тя взе две чаши с шампанско от масата и протегна едната на Анна.
— Да, цяла вечер — отвърна сестра й и отпи благодарно от чашата — шампанското като че ли притъпяваше малко болката в крака й. Успя да изтърпи леда на пръста си съвсем за кратко.
— Радвам се, че си тук — усмихна се Анна, — въпреки че си задигнала една от любимите ми рокли.
Имоджен беше пристигнала на тържеството в сребриста рокля с една презрамка, която падаше малко под коленете й. Беше вдигнала хлабаво косите си, като целунатите от слънцето кичури се бяха разпилели върху загорелите й, напръскани с лунички рамене. Беше толкова ефектна, че човек можеше почти да не забележи, че краката й бяха обути в черни чехли.
— Знаех, че няма да се разсърдиш — намигна й Имоджен.
— Не се сърдя — отвърна Анна. — Но, Имо, можеше поне да задигнеш и чифт хубави обувки, които да подхождат на рокля. — Тя поклати неодобрително глава.
— Та коя е тя? — Имоджен остави чашата си и огледа помещението, без да направи опит да го прикрие. — Сигурно не и онази, която в момента разговаря с Джон?
— Точно тя е. — Анна отпи отново.
— Хммм — промърмори Имоджен и свирна през зъби. — Доста е хубава.
— Благодаря. Да, знам това.
— Също така е отвратителна безчувствена измамница, която не познава доброто, разбира се.
— И това е вярно. Макар че не мисля, че някога ще науча цялата история.
— Коя цяла история? — попита Имоджен. — Има малко дете, а се чука със съседа си. Точка по въпроса.
— Струва ми се, че Джон все още се обвинява донякъде за това, че я е оставил сама с Алфи. Току-що бил започвал новата си работа и много пътувал.
— О, хайде стига. Другите жени как не спят със съседите си — възрази Имоджен, като завъртя очи.
— Шшшт, тихо — сряза я Анна, съзнавайки, че другите гости може би знаеха кого обсъждаха те двете. — Във всеки случай Миа е великолепна майка и никога не ми е пречила да се включа в живота на Алфи.
— Толкова си толерантна, по дяволите — възмути се Имоджен. — Няма ли нещо, което да те разтърси?
— Не е моя работа какво е станало тогава.
— Предполагам — примири се Имоджен, приемайки гледната точка на сестра си. — Във всеки случай се вижда ясно, че Джон е лапнал по теб и само това има значение. Чак е отблъскващо.
Когато оркестърът засвири нова песен, Имоджен дръпна сестра си за ръката.
— Допий си шампанското. Знам, че си ранена, но обожавам тази песен. — Тя свали чехлите си. — Обуй тези, дай ми твоите и да се присъединим към Джес за един танц.