Баща й изглеждаше толкова различен на тази снимка — глава на семейството, най-силният от всички. Беше почти сигурна, че това беше през онова лято, когато учителката й по английски, мис Картър, най-сетне й постави диагноза дислексия, след като неочаквано Имоджен се оказа на опашката на класа по успех в различните упражнения. Най-сетне годините, в които й беше трудно да поддържа успех по английски и да пише есета, добиха обяснение за нея и семейството й. Но баща й винаги беше готов да я подкрепи — всеки път, когато се връщаше разплакана, защото учителите й я бяха накарали да се чувства глупава или мързелива. Също като нея, той знаеше, че ще е нужно много повече от една диагноза, за да се поправи стореното. Том отиде право в училище, благодари на мис Картър, а после поиска среща с директора, за да разбере какво не е наред и да настоява за повече специални грижи в бъдеще. Външно Имоджен бе притеснена, но тайничко се радваше заради онова, което баща й направи за нея.
Тя си спомни счупените скулптори в студиото на баща си следобеда. Беше трудно да свърже бащата, който се криеше и не искаше да разговаря с нея, с открития мъж с чувство за собствено достойнство, когото виждаше на снимката. Ако утре отлети за Тайланд, каква ли следваща новина трябваше да очаква? Може би баща й щеше да се възстанови отново за ден-два, ами ако… Не можеше да понесе мисълта, че положението му се влошава, докато тя е толкова далеч оттук.
Мислите й бяха съсредоточени върху острова — върху слънцето и върху Лука — но най-вече върху фотографския проект, по който работеше. Искаше да стане добър, да го изложи, а човекът, който най-много искаше да го види, беше баща й. Той подхранваше амбициите й от самото начало, той й купи първия фотоапарат, помогна й да си направи стая за проявяване на филмите. Тя искаше той да разбере, че усилията му не са били напразни, да се гордее с нея.
Ако заминеше обаче, нямаше да може да му помогне в момента, прободе я гузна мисъл. За да се оправи, сега той имаше нужда от подкрепата на онези, които го обичаха. Имаше нужда да види, че семейството му е готово да му помогне и че всички те щяха да положат заедно усилия, за да опазят спомена за Вивиен жив.
Имоджен се сети за обещанията, които бе дала на Лука. Всичко беше готово, за да напусне Англия още на другия ден, ако пожелаеше.
Татко й обаче винаги беше поставял нея и Анна на първо място от момента на раждането им. Как можеше Имоджен да си тръгне сега, когато той имаше нужда от нея?
Звънецът на входната врата прекъсна мислите й. Тя видя високия силует на Анна през цветното стъкло на вратата.
— Влизай — подкани я тя и я въведе във всекидневната.
— За какво беше цялото това бързане? — попита я сестра й и седна във фотьойла.
— Не мога да го направя — обяви Имоджен.
— Не можеш да направиш какво? — попита Анна, като пусна чантата си на земята и започна да разтрива слепоочията си. — Днес в службата беше кошмар, Имо. Нямам сили да разгадавам загадки.
— Не мога да се върна в Тайланд точно сега и не можем да продадем магазина — заяви Имоджен, която все още стоеше права и изпита прилив на енергия от решението си. — Определено не и на Франсоаз. Но може би изобщо на никого.
— Хубаво — каза Анна бавно. — Добре ли си, Имо? Изглеждаш ми малко напрегната.
— Нима можем да разбием сърцето на татко отново? — попита Имоджен, като закрачи напред-назад по тъмните дъски на пода. — Той има нужда от нас.
— Сърцето на татко ли… — Анна вдигна ръка до челото си. — За какво говориш? И не можеш ли да седнеш, докато поговорим за това? Завива ми се свят.
— Извинявай. — Имоджен седна на самия край на дивана. — Просто… днес видях татко, Анна. Е, всъщност не го видях точно. В ужасно състояние е. Отказа да разговаря с мен и е разбил част от скулптурите в студиото си.
— Божичко, наистина ли? — възкликна Анна с широко отворени очи. — Той изобщо не постъпва така. Какво става, за бога?
— Изглежда Франсоаз притиска Мартин да продадат къщата — каза Имоджен, посочвайки стените на къщата, в която баща им беше прекарал детството си. — Което е напълно разбираемо, като се има предвид данък наследство и какво ли още не… но те искат да я продадат на предприемачи, които ще я съборят, и едва са изчакали седмица, преди да кажат на татко.