— Мляко и захар? — попита Анна.
— И двете, моля — отвърна Иви. — О, бисквити с яйчен крем — каза тя и посегна да си вземе една. — Любимите ми.
— Иви — каза Имоджен, като я погледна въпросително. — Ще ви задам странен въпрос, да сте участвали някога в надбягване по двойки с вързани крака?
— Да, веднъж. Защо питате? — усмихна се Иви.
Имоджен извади фотоалбума на Вивиен изпод тезгяха и го донесе.
— Открих тази изрезка от вестник в албума, който ни остави баба. — Тя го разлисти и го отвори на въпросната страница. — Снимката е от 1989 година. „Благотворителна кампания — собствениците на местните магазинчета печелят плажното надбягване по двойки с вързани крака“, прочете тя.
— Беше голям майтап — заяви Иви, поглеждайки на снимката, където те двете с Вивиен усмихнати и прегърнати през кръста гордо показваха медалите си. — Забавлявахме се страхотно, аз и баба ви. Тук е ужасно скучно без нея. Преди да отворим магазините, ходехме да плуваме всяка сутрин. Разказвала ли ви е за това?
— О, да — отвърна Анна. — Тя обожаваше плуването. Нямам представа как сте го правели — водата сигурно е ледена.
— Жилави старици сме — допълни Иви. — Все още ходя да плувам сама.
— Ами, впечатлена съм — призна Анна.
— Хубаво е, че отново имам съседи — продължи Иви. — Чакам с нетърпение този магазин да си върне старата слава.
— Ще направим всичко по силите си — увери я Имоджен.
Вечерта Анна излезе изпод душа, измила старателно следите от целодневната си работа. Отне й дълго време да отмие мръсотията от магазина от ръцете, лицето и изпод ноктите си.
— Ела тук — подкани я Имоджен. — Все още имаш пръски боя в косата.
Тя дръпна кичур от косата й, изцапан с боя, и Анна изписка в знак на протест.
— Остави я и по-добре извади бутилка вино. Мисля, че сме го заслужили — предложи Анна.
— Абсолютно съм съгласна. — Имоджен избра бутилка от най-хубавото вино на Анна и го отвори.
Ако имаше вечер, в която да си заслужава да отворят бутилка скъпо вино, помисли си Анна, то това беше тази, след първия им ден на съвместна работа по подготовката на магазина. Имоджен наля щедро в две чаши и подаде едната на сестра си.
— Знам, че едва сме започнали, но кога мислиш, че ще можем да отворим? — попита Имоджен.
Ана погледна календара.
— Какво ще кажеш за първата събота на май? Дотогава има почти три седмици. Можем да докараме мама и татко, да им покажем магазина.
— Страхотно — одобри Имоджен. — Толкова се радвам, че татко ще го види.
— Да си чула нещо ново за него?
— Люшка се емоционално, казва мама. Все още е много затворен и изобщо не иска да говори за баба.
— Ами приятелите му? Идвал ли е някой да го види?
— Очевидно той отказва посетители. Но съм сигурна, че идването му дотук ще е добре за него. Мама казва, че се радва да научава как движим нещата.
— Чудесно. Мисля, че откриването на магазина ще е точно онова, което ще го измъкне от депресията.
В понеделник сутрин Анна скочи при звука на будилника на Джон, като мислено се напрегна за поредния работен ден.
После я заля вълна на облекчение и възбуда. Не трябваше да ходи в офиса!
— Днес започва новият ти живот — напомни й Джон, като я целуна нежно по голото рамо.
— Никога не съм си мислела, че мога да кажа подобно нещо за работата си — заговори Анна, разтривайки сънено очи. — Но знаеш ли какво? Нямам търпение да започна.
Джон се усмихна и бавно се изправи.
— Късмет, скъпа — пожела й той и грабна една кърпа.
Тя чу как потече горещата вода и отиде в кухнята, за да направи кафе за себе си и за Имоджен. Отвори вратата на другата стая и подаде на сънената Имоджен голяма тюркоазена чаша.
— Ето. Готова ли си да започнем?
— Отново се гмурках насън — сподели Имоджен доволно, разтривайки очи. — Сред риби клоуни и скатове. Боже, какви цветове!
— Хайде, сънливке — подкачи я Анна, — днес нямаме време за това. Има още толкова работа в магазина.
Имоджен бавно седна в леглото и Анна й показа списъка с останалите задачи, който беше направила.
— А, и попроучих някои неща в мрежата, след като ти си легна — продължи тя. — Намерих добри снабдители на ретро сладолед на клечка и още един на газирани напитки. Ако имаме късмет, ще направим откриването в началото на май, както решихме, при положение че дотогава сме оправили интериора.