— Божичко, чака ни много работа, нали? — възкликна Имоджен, поглеждайки списъка.
— Нали решихме да поемем предизвикателството.
— Да, знам — каза Имоджен. — А, ето че си забравила нещо. Ще трябва да се обадим на Сю и да й кажем, че я освобождаваме.
— Ох — изпъшка Анна. — Права си. Това не е нещо, което очаквам с нетърпение.
— Знам, нито пък аз. Но откъдето и да погледнеш, тя е ангажимент… а ние така или иначе засега не можем да си позволим да държим персонал. Просто ще сме честни с нея — каза Имоджен, сбръчквайки нос. — Всичко ще е наред.
До обяд фризерите и шкафовете бяха чисти и лъснати, и сестрите решиха, че магазинът изглежда много добре.
Анна и Имоджен огледаха отново списъка със задачи, където следващата по ред незачертана задача беше „Да се обадим на Сю“.
— Да хвърлим ези-тура? — предложи плахо Анна.
— Май вече е малко късно за това — каза Имоджен и кимна към вратата, през която влизаше Сю.
— Сю — започна Анна, като издиша бавно. — Здравей. Колко мило да се отбиеш отново.
— Е, не ми се обадихте и реших, че трябва да дойда — заяви тя леко раздразнено.
— Работата е там… — подхвана Анна. Смелостта й се изпари.
— Съжалявам, Сю — продължи Имоджен по-уверено. — Но се боя, че не можем да те назначим отново. Знам, че си помогнала много на баба, но сега сме две и планираме да въртим магазина самостоятелно.
— Уволнявате ли ме? — попита Сю шокирано.
— Е, не точно — опита се да тушира нещата Анна. — Но се боя, че няма да можем да ти предложим работа в „При Вивиен“. Ще ти дадем, разбира се, месец платен отпуск като предизвестие.
— Баба ви щеше да е ужасена — каза Сю.
Анна се помъчи да намери думи, с които да й отговори.
— Е, късмет — добави Сю. — Ще имате нужда от него. След което се завъртя и напусна магазина.
Когато вратата се затръшна, Анна се обърна към сестра си с нервен смях.
— Е, това мина добре.
Имоджен се засмя и Анна се закиска подире й.
— О, боже — каза Анна, като се хвана за тезгяха. — Беше ужасно.
— Тя е ужасна — отвърна Имоджен. — По-добре, че го направихме сега, отколкото да го отлагаме.
— Предполагам — съгласи се Анна.
— Ново начало — добави Имоджен.
— Въпреки това се чувствам зле.
— Недей. И официално сменям темата. Открих едни фантастични местни производители на табели, които правят по поръчка шрифтове от петдесетте години на миналия век, които са особено подходящи за новата ни табела. Ето, ще ти покажа.
Тя отиде при лаптопа и показа на сестра си страницата на компанията.
Анна разгледа красивите шрифтове и веднага разбра, че са идеални за магазина.
— Поразително — възхити се тя, докато разглеждаше галерията със снимки и премина на страницата с цените. — Обаче не са евтини, нали? — попита по-предпазливо.
После хвърли поглед към счетоводната книга, но реши да не я отваря. Баба им беше оставила пари да започнат бизнеса, а една привлекателна табела бе жизненоважна, ако искаха успешно да сменят имиджа на мястото.
— Хайде да я поръчаме.
— Ето че дойде ред и на втория етап на „Великия сладоледов проект на сестри Макавой“ — обяви Имоджен в края на седмицата в апартамента на Анна.
— Оборудване — ГОТОВО! — каза Анна и извади машините за сладолед от кутиите им, а после измъкна и един термометър.
Имоджен го погледна с подозрение.
— Какво, за бога, е това нещо? — попита тя.
— Четох някъде, че е по-безопасно, ако се използват — обясни Анна, като вдигна термометъра към светлината. — Така че купих един заедно с миксерите.
— Дали ще ни трябва повече от един опит да овладеем всичко това?
— Всичко ще е наред — увери я Анна, развълнувана от предстоящото готвене. — Ще видиш.
Работиха заедно целия следобед и вечерта — смесваха, загряваха и бъркаха, изгубили абсолютно представа за времето, съсредоточили цялото си внимание върху сладоледовите си изделия. Току-що привършваха партида боровинков сладолед, когато чуха как Джон завъртя ключа в ключалката на входната врата.
— Ау — възкликна той, като влезе в кухнята и видя бъркотията, сътворена от усилията на Анна и Имоджен. Върху всяка повърхност се мъдреха купи за смесване, а стената беше опръскана със сладолед от първия път, когато бяха препълнили машината. — Какво, за бога…