— Ама наистина го правим, нали? — усмихна се Анна на сестра си.
— О, да — разсмя се Имоджен. — Вече нищо не може да ни спре.
Глава седма
Най-сетне настъпи денят и всичко беше готово за откриването. Така де, всичко, с изключение на времето, помисли си Имоджен, докато гледаше дъжда, който се стичаше по прозореца на сестра й, а над главата й отекваха силни гръмотевици в небето.
— О, божичко, Анна — възкликна Имоджен, почти залепила нос до стъклото. — Как да продаваме сладолед в такова време?
Тя провери сайта на метеорологичната служба по телефона си. Предричаха, че едни от най-силните гръмотевични бури ще достигнат южното крайбрежие, а както изглеждаше, те вече бяха пристигнали.
Имоджен чу дъжда през нощта, а в ранните часове на утрото той все повече се засилваше. Неспособна да заспи, тя се въртеше в леглото, като се молеше денят на откриването да не се окаже провал.
— Обуй си ботушите, Имоджен — посъветва я Анна, — защото няма начин да го отложим. Оповестили сме откриването навсякъде и не можем да променим решението си заради някакъв дъждец.
— Някакъв дъждец ли? — опъна се сестра й. — Едва ли е някакъв, сестричке. По-скоро прилича на тайфун. Докато си приказваме, Ной сигурно вече е подкарал животните към ковчега.
— Ти си отсъствала от Англия твърде дълго, Имоджен — възрази Анна. — Трябва ти хубава доза от онзи британски дух, който е царял тук по време на бомбардировките. Всичко ще свърши за час-два. Навличай чифт гумени ботуши от шкафа в антрето и да тръгваме.
Облечени в яркожълти дъждобрани, те стигнаха до крайбрежната улица, като отчаяно се мъчеха да удържат чадърите си. Закачиха бързо плаката за откриването, като съзнаваха, че за минути той щеше да се разкашка. Вятърът беше разхвърлял рекламните листовки по земята. След като влязоха в магазина, те включиха осветлението, пуснаха радиаторите и отидоха до витрината, за да надникнат навън.
— Сигурна ли си, че този дъжд ще спре? — попита тъжно Имоджен.
Дъждовните струи се стичаха почти хоризонтално, като прогонваха всичко живо, освен най-упоритите любители на разходки по плажа и крайбрежната улица.
Телефонът звънна и двете подскочиха.
— Аз ще се обадя — предложи Анна.
— Окей, мамо. Ще се видим след половин час. — Тя върна слушалката обратно на вилката. — Мама тръгва. Татко няма желание да пътува.
Имоджен усети как я бодна разочарование. Обаче, помисли си тя, може би пък е по-добре татко й да не види магазина толкова празен. Ставаше все по-ясно, че единствените хора, осмелили се да дойдат на морския бряг — във водоустойчиви панталони и анораци, повели прилежно кучетата си на разходка, — не бяха излезли, за да си купят сладолед на клечка.
— Дали пък просто да не затворим? — попита Имоджен, като хвърли поглед на купищата сладоледи на клечка във фризерите.
— Разбира се, че не. Все още е рано и съм сигурна, че видях ей там късче синьо небе. Ще се изненадаш колко бързо времето може да се промени.
— Обещаваш ли? — попита Имоджен, присвивайки очи към хоризонта в опит да се пребори със съмненията си. Облаците бяха тежки и сиви и от време на време някоя мълния осветяваше небето.
— О, момичета — възкликна Джан и изтърси чадъра си навън, преди да влезе. — Какъв ужасен късмет с това време.
Имоджен хвърли поглед на сестра си.
— Наистина ли? — прошепна тя. — Не сме забелязали.
Анна бързо промълви беззвучно „Бъди мила“.
— Благодаря, че дойде, мамо — посрещна я Анна, като отиде при нея, за да вземе мокрото й палто. — Ще го закача на радиатора. Имоджен, ще сложиш ли чайника да кипне?
— Здравей, мамо — поздрави тя и извади чаши. — Е, какво ще кажеш? — Разтвори ръце, показвайки обновения магазин.
— Много е хубаво — призна Джан и прегърна дъщеря си. — Свършили сте чудесна работа. Като се има предвид с колко време и с какви пари разполагахте.
Анна се появи отново.
— Да седнем — предложи тя. — Не е като да сме затрупани с клиенти, както можеш да видиш.
— Толкова жалко. Искам да кажа, че трябваше да ми съобщите. Можехме да направим нещо в агенцията, можехме да… как му викате. — Джан се огледа, подбирайки думите си. — Можехме да се постнем в туитър. Вече имаме акаунт. Стажантката ни го направи. — Тя се усмихна гордо.
— И ние направихме реклама — обади се Имоджен. Сети се колко часове бяха прекарали с Анна онлайн и застанали на улицата да разговарят с купувачите и да рекламират магазина.