— Е — каза Джан, — това е добре. Но няма да е лошо да се обърнете към професионалисти, само това казвам. Особено ако са от семейството… с намалени такси! — Имоджен я погледна убийствено. — Не се опитвам да ти се налагам, мила. Просто казвам, че можехме да докараме няколко души от Луис тук. Тъжно е да гледаш магазина толкова празен. Не всеки се стряска от малко дъждец.
— Може би следващия път — обеща Анна дипломатично и скочи, като използва изключването на чайника за извинение да се измъкне.
— Значи татко не можа да дойде — започна Имоджен. — Може би е за добре. Като се има предвид как се развиват нещата.
— Искаше да дойде, миличка. Вчера говореше за това. Но тази сутрин… Е, няма значение — Джан поклати глава. — Сега майка ви е тук… това няма ли значение? — Тя се опита да се усмихне, но изражението й беше напрегнато и тъжно.
— Няма нужда да се преструваш, мамо. Ако нещо не е наред, трябва всички да знаем за това — каза Имоджен.
Анна се върна и сложи три чаши на масата.
— Няма нужда обаче да сме мрачни, нали? — каза Джан. — Няма нужда и двамата да се разхождаме насам-натам увесили нос.
— Какво да направим, мамо? — попита Анна. — Може би една от нас може да поговори с него?
— Може да опитате. — Джан сви отчаяно рамене. — Но той… — Думите й заглъхнаха.
— Ти добре ли си? — попита Анна, докосвайки ръката на майка си.
— Не, Анна — озъби се майка й. — Всъщност, не съм. — Очите й се напълниха със сълзи. — Направо е ужасно. — Думите й избликнаха, като че ли не можеше повече да ги възпира.
Анна и Имоджен мълчаха смаяно.
— Съжалявам — извини се тя. — Не исках да си го изкарвам на вас. — Сълзите й потекоха по бузите. — Но е ужасно да го гледам такъв. Днес отказа дори да стане от леглото и не ми продумва и дума. Ту си мисля, че е по-добре и имаме някакъв шанс да се върне в нормалното си състояние, ту отново се връща там, откъдето е започнал. Годишнината ни тази седмица мина и замина, без да каже гък. Не че някой от двама ни имаше желание да направи нещо.
— Сигурна съм, че постепенно… — започна Анна. — Не е минало чак толкова много време.
— Може и така да стане — каза Джан. — Но гарантирам, че нямаше да говорите така, ако живеехте у нас всеки ден. Знам, че не е негова вина, знам. И искам да го подкрепя. Но не мога. Той е силният… Том е моята опора. Винаги е бил. Не знам как аз да бъда неговата опора.
Майка им постоя един час, а после се извини и си тръгне с все още зачервени от сълзите очи. Малко след това млад, около трийсетгодишен мъж с мокра от дъжда тъмноруса коса, провря глава през вратата.
— Здравейте — поздрави той със сърдечна усмивка. — Как я карате?
На Имоджен й олекна на сърцето. Дали пък това не беше първият им клиент?
— Аз съм Фин — представи се той и влезе в магазина. По миглите и краищата на косата му се стичаха капки дъжд, които капеха по суитчъра му с качулка. Държеше в ръка две пластмасови чаши. — Държа магазина за сърф принадлежности две арки по-надолу.
— О, здравей — опомни се Анна. — Баба ни е споменавала за теб.
— Видях, че откривате днес. Лош късмет с това време, а? — отбеляза той съчувствено.
— Така е — усмихна се тя. — Все още никой не си е купил сладолед.
— Реших, че може би ще поискате да пийнете горещ шоколад? Ние с Анди сварихме за клиентите си, след като се наложи да отменим занятията днес.
И той подаде на всяка по една пластмасова чашка с горещ шоколад.
— Благодаря — каза Имоджен, като отпи от гъстата ароматна течност. — Хубав е. — Тя изтри шоколадовите мустаци, които усети на горната си устна.
Той огледа празния магазин.
— Сигурен съм, че ще е претъпкано с клиенти — отбеляза той окуражително, — когато хората разберат, че отново сте отворили.
— Благодаря — каза Анна искрено. — И ние се надяваме на това. Баба ни е въртяла този магазин с десетилетия… искаме просто да свършим добра работа и да се надяваме, че ще е дори още по-добра. Но предполагам, че ни трябва време — сви рамене тя.
— Точно така — каза Фин. — И повечко слънце няма да навреди.
Анна се усмихна.
— Днес всъщност е направо провал — призна тя засрамено.
— Дребен проблем — усмихна се Фин. — Това място ще се препълни, преди да разберете. Баба ви Вивиен винаги караше хората да го чувстват като свой дом. Тя беше наистина чудесна жена. Аз бях на погребението, но не ви видях двете… и нищо чудно, цял Брайтън беше дошъл. Тя липсва много на всички ни, особено на Иви, разбира се. И клиентите ни я обичаха много… винаги прескачаха за по един сладолед, ако сърфът беше слаб.