— Ти беше точно толкова прелестна, колкото те описаха Ед и Джес. Не можех да повярвам на късмета си.
— Ах ти, чаровнико — разсмя се Анна. — Макар че, честно казано, и аз се чувствах голяма късметлийка. Резултатът не беше лош за първата среща с непознат в живота ми.
— А пък аз се притеснявах, че разводът и детето ми, ще те подплашат. Де да знам, че ти ще си паднеш много повече по Алфи, отколкото по мен.
— Нямало е за какво да се притесняваш. Кой не би се влюбил в Алфи? — попита Анна, като прокара пръст през мехурчетата по повърхността.
— Радвам се, че се влюби.
— Обожавам да съм с теб. Не бих променила нищичко.
— Ще са готови до половин час — съобщи Джон като остави слушалката и се облегна в леглото. Вятърът и дъждът шибаха хотелския прозорец, но вътре беше топло и уютно. — Казаха, че ще оставят храната отвън.
Анна отиде при него, увита в пухкавия си бял халат. Меню от три ястия, приготвено от отличен готвач от кулинарния справочник на Мишлен и те не трябваше дори да се обличат, за да хапнат. Това беше съвсем ново ниво на лукс.
Джон целуна Анна, а после стана и отиде до минибара. Отвори го и извади бутилка шампанско.
— Мисля, че е време за малко пенливо вино — обяви той, извади две чаши и отвори бутилката. После подаде едната на Анна.
— Ау — усмихна се тя. — Това пък за какво е?
— За да прекарам малко време с приятелката си. — Посегна и я привлече за целувка. — Имам ли нужда от още извинения?
След целувката Анна отпи от шампанското и се наслади на пощипването на мехурчетата по езика си.
— А — сепна се Джон, — току-що разбрах, че съм забравил нещо. Идвам след минутка. — Той стана от леглото, навлече панталоните си и един пуловер. — Само ще отскоча до колата.
— Добре — каза Анна, малко объркана. Нима всичко, което им трябваше, не беше тук?
Джон затвори хотелската врата подире си с намигване. Анна се облегна отново върху възглавниците в леглото. Освен ако това не беше…
Вдигна поглед от чашата с шампанско към екстравагантната стая, в която се намираха и си припомни романтичния момент, когато танцуваха двамата с Джон на сватбата на Джес и Ед. Сърцето й ускори ритъма си и тя отпи отново от питието си. Той нямаше ли да…
Мобилният телефон на Джон иззвъня върху страничната масичка, прекъсвайки мислите й. Тя надниква през прозореца и го видя на паркинга до колата, как закрива глава със сакото си от дъжда.
Анна хвърли поглед към телефона, излезе името на Миа. Тя се поколеба. Нормално не би го вдигнала… но ако беше нещо важно?
— Ало? — произнесе Анна в слушалката.
— О, Анна, здравей — отвърна Миа. — Анна е, нали?
— Да, аз съм. Боя се, че Джон излезе за малко навън. Да му предам ли нещо?
— Да, моля — започна Миа с притеснен глас. — Виж, наистина съжалявам за това, знам, че сте заминали някъде двамата за съботата и неделята. Но става дума за Алфи. Разхождахме се цял ден навън с родителите ми и сега той има много висока температура. Все повтаря, че иска татко си. Можеш ли да кажеш на Джон да ми се обади, когато се върне?
— Горкичкият Алфи. Разбира се. Ще кажа на Джон веднага да ти се обади.
Глава девета
Седнала на едно от ретро столчетата в магазина за сладолед, Имоджен отвори лаптопа си. Устоя на порива да отвори фейсбук — при това сиво и дъждовно време да гледа приятелите си по тайландските плажове беше последното нещо, от което имаше нужда. Не можеше да спре да се чуди какво ли е намислил Лука. Вече почти месец не й беше писал нито дума.
Тя обаче отказваше да размишлява върху това. Днес търсеше вдъхновение. Време им беше да ускорят нещата. От счетоводните книги ставаше ясно, че онова, което те предлагаха, не беше достатъчно, за да привлече местните хора от редовните им магазинчета, камо ли пък лондончани и туристи по южното крайбрежие. Беше време да вкарат „При Вивиен“ в следващия етап.
Тя отвори на страницата на сладоледите „Бен и Джери“ и прочете как от малък бизнес бяха създали глобална империя, като открили първия си магазин в неизползвана бензиностанция, сервирали безплатно сладолед на приятели и наели един пианист, който да забавлява клиентите, докато чакали на дълга опашка да си купуват фунийки със сладолед. Така по става, усмихна се тя на себе си. Огледа се наоколо къде биха могли да вкарат малък роял. Може би нямаше да могат.