После отвори друг сайт — на мъжа, който бе създал първия камион с течен азот и продукти от портвайн до сирене „Стилтън“, както и бе експериментирал с желета, за да накара сладоледите да светят в тъмното. Клиентите му се трупали на стада. Инстинктивно усещаше обаче, че чудатите нововъведения и свиренето на пиано нямаше да свършат работа в „При Вивиен“. Ако се съдеше по най-оживените кафенета в малките улички, висококачествената храна и сезонните продукти привличаха най-много местните хора.
Имоджен разбра — при правилен подход можеха да превърнат аркадата, тази отдалечена част от крайбрежния булевард — в място за любителите на сладолед. Един или два следобеда в кухнята на Анна с рецепти, извадени от интернет, обаче определено нямаше да свършат работа. Магазинът трябваше да предлага нещо специално — нещо, което да го стимулира и твърдо да го вгради в картата на заведенията по южното крайбрежие. Беше време да преминат някакво обучение.
Тя прегледа скъпите магазини за сладолед и курсове онлайн, а после погледна цените. Окей, това щеше да им струва сериозна сума — но въпреки всичко те можеха да си позволят едната от тях да премине такъв курс. Анна винаги е била готвач по природа и тази нейна страст можеше да се окаже най-голямото им предимство. С малко инвестиции и няколко дни обучение в занаята тя със сигурност щеше да може да приготвя висококачествени сладоледи не по-зле от най-добрите от тях? После можеше да обучи Имоджен. Чак толкова ли щеше да е трудно?
Възбудата на Имоджен растеше, докато преглеждаше подробностите около едно лондонско училище по готварство. „Ще ви научим как да правите сорбета, сладолед на карамелена основа…“ Но къде бяха пухкавите, страхотни на вид сладоледи, истинския „джелато“?
Ама, разбира се, помисли си Имоджен и със смях се плесна по челото за собствената си недосетливост. В Италия!
Докато въвеждаше новите условия за търсене, на екрана й примигна прозорче със съобщение от Сантиана.
Имоджен веднага се развесели. Повече то две седмици не беше се свързвала с най-добрата си приятелка на острова и само видът на името й вече беше като слънчев лъч.
Имоджен, здравей.
Здравей! — написа бързо в отговор Имоджен. — Как вървят нещата? Липсвам ли ви?
Да, разбира се. Без теб е различно.
Различно ли? — помисли си Имоджен, свъсила чело. Какъв странен начин на изразяване. И написа в отговор:
В какъв смисъл различно? Досадно? Чувствате се изгубени без партньорката си по пиене и гмуркане ли?
Загледа се в празния екран.
Имо, има нещо, което трябва да ти обясня.
Сериозният тон на посланието изненада Имоджен. Приятелството им беше простичко — ядяха заедно, плуваха заедно, смееха се заедно. Не водеха сложни разговори. Появи се нов текст.
Преди да си видяла нещо по фейсбук, наистина съжалявам… ние с Лука…
Като че ли удариха Имоджен в стомаха.
Тя отвори профила на Лука в сайта. Видя веднага снимката на стената му — как двамата прегърнати със Сантиана се целуват… в бар „Комодо“, където Лука планираше да я посрещне след пристигането й.
Беше й казал, че ще му трябва време да помисли, но да вмести това в започване на връзка с уж най-добрата й приятелка?
Появи се ново съобщение от Сантиана.
Съжалявам.
Надявам се, когато се върнеш тук, да си останем приятелки.
Ръцете на Имоджен замръзнаха върху клавиатурата, докато се мъчеше да проумее какво става. Не предполагаше, че нещата ще се променят така.
Чу вратата на магазина да се отваря и един мъжки глас прекъсна мислите й.
— Самичка ли си днес?
Тя вдигна очи и видя Фин, застанал на прага.
— Да, здравей, Фин.
Пръстите й увиснаха над клавиатурата. Какво можеше да каже на Сантиана? Как да изрази с думи как се чувства сега?
— Чудех се дали нямаш нужда от някаква помощ — предложи Фин. — Днес никой не се е записал за урок, така че като никога разполагам с малко време.
— Нямаме нужда — каза Имоджен, като насочи вниманието си отново към лаптопа си, където на екрана току-що изскочи „Добре ли си?“. — Но благодаря ти. Днес е спокойно, но това няма да продължи дълго — каза тя с пресилена усмивка. — Работя върху някои идеи за развитие на бизнеса.
— Звучи интересно.
— Да, така е — съгласи се Имоджен, нетърпелива да приключи разговора и да се върне към компютъра.
Той се усмихна извинително.