Анна го погледна — той не беше облечен подходящо като за кухня, с престилка върху костюма, с разкопчана риза и разхлабена вратовръзка.
— Никога — каза. — Но е време да опитам нещо ново. — Той сви рамене. — В Атина… Сигурен съм, че си чула. Нещата не вървят много добре.
Анна кимна, напоследък беше трудно да пропуснеш последните новини.
— Не се тревожи — ухили се той. — Да, имаме проблеми с икономиката… големи проблеми. И моят магазин за обувки… продавах дамски обувки с висок ток, прекрасни обувки! Трябваше да ги видиш, Анна. — Той повиши глас възбудено, докато ги описваше. — Коприна… най-добрите материали… — Когато обаче Бианка му хвърли строг поглед, Георгиос като че ли отново се приземи. — Във всеки случай, това вече е само сън — прошепна той на Анна. — Напоследък нямаме клиенти.
— Съжалявам — отбеляза Анна, мислейки си колко ли е съсипващо за човек да затвори магазина, в който е вложил толкова много.
— Но с всяка криза идва и нова възможност — продължи Георгиос. — Няма да е лесно, знам. Жена ми винаги ми е казвала, че съм пълен провал в кухнята. Но си имам това. — Той посочи главата си. — Добра глава за бизнес. След година — само ела и гледай, Анна. Ще имам вече империя за джелато. Преди печелех добри пари и отново ще ги печеля. Просто трябва усилена работа. Ще заминем с децата на някой от гръцките острови, може би в Наксос, ще отворим джелатерия за туристи. Фантастико!
— Та как напредваме тук? — Бианка изникна до тях и Анна подскочи изненадано. — Анна, да не би Георгиос да те разсейва от практическите занимания?
Анна поклати глава, тъй като не искаше Георгиос да загази.
— Искам до края на деня да опитам тук възхитителен ванилов сладолед. А ако продължите да си бъбрите, не знам как ще успеете да го направите.
Вратата на класната стая се отвори и Бианка и Анна се обърнаха, за да видят кой е. Млад мъж на около трийсет години, с джинси и карирана риза влезе в стаята толкова непринудено, като че ли влизаше у дома си. Дъхът на Анна спря, когато зърна топлите му кафяви очи и тъмна коса. Беше същият мъж, само че сега беше облечен. Беше го зърнала през полуотворената си врата тази сутрин у Джованна, докато отиваше към банята само с една кърпа, препасана през кръста. Той като че ли не забеляза, че тя го гледа.
— Синьора Бианка — поздрави той инструкторката с усмивка и целувка по бузата.
После я заприказва мелодично на италиански, като че ли вече я познаваше.
— Матео — каза Бианка със сдържан, професионален тон. — Докато сме в клас, ще говорим на английски… по-лесно е за всички тях. Можеш да работиш с Шан, там до прозореца.
Матео се присъедини към новата си партньорка. Анна въздъхна облекчено, когато той не я позна, и обърна поглед към рецептата. Изрони семенцата от ваниловата шушулка, която им бяха дали на двамата с Георгиос, а после ги хвърли в боклука, като добави шушулката към сместа.
— Анна, съжалявам, миличка — каза меко Георгиос, — ама мисля, че тук сбъркахме.
Тя погледна към скъпоценните ванилови семенца, които бяха в боклука, вместо да са в смесителната купа. По дяволите, помисли си. Каква глупачка е само. Изхвърли най-хубавата съставка.
— Ще помоля за нова шушулка — каза Анна, отиде при Бианка и се извини за грешката си.
Когато се върна при работния си плот, Георгиос беше включил машината за сладолед.
— Загря ли първо сместа? — попита Анна.
— Трябваше ли? — паникьоса се Георгиос.
— Да — каза Анна.
Тя бързо изключи машината и се опита да спаси сместа, но се получи само жалък буламач. Ставаше единствено за боклука.
— Внимание, всички — обърна се Бианка към класа. — Да видим великите ви творения. И което е по-важно — да ги опитаме!
— Съжалявам, Анна — каза Георгиос, като забеляза разочарованието й, което граничеше с отчаяние.
На Анна й се искаше земята да се разтвори и да я погълне — нея и сладоледения й провал. Защо й беше толкова трудно тук, след като се справяше идеално с простичката рецепта в кухнята си? Бяха създали блудкав и безвкусен сладолед, който тя се срамуваше да покаже.
Бианка стоеше до плота на Шан и Матео, когато опита лъжичка от сладоледа, се разтрепери от удоволствие.
— Това наистина е възхитително — каза тя. — Елате всички да го опитате.