Анна неохотно отиде дотам, взе си чиста лъжичка и опита сместа. Беше добра. Беше наистина, ама наистина досадно добра.
— Но ти разполагаш с едно предимство — добави Бианка, като се обърна към Шан. — С този италианец в твоя екип. А казал ли ти е, че произхожда от една от най-известните сладоледени фамилии?
Матео махна с ръка.
— Достатъчно, Би. Знаеш, че не са ме научили на нищо. Така че и аз започвам от нулата, както всички вие.
Той огледа усмихнат класа и за миг улови погледа на Анна. Ако семейството му беше толкова добро в правенето на сладолед, почуди се Анна, тогава той какво търсеше тук?
— Не е лош — отбеляза Бианка, като опита сладоледа на Риа и Хиро. — Усещам истински потенциал… трябваше само да го направите малко по-сладък.
За момент Анна се изпълни с надежда, че Бианка може да реши да спре дотам, да реши, че е опитала достатъчно сладолед за деня. Но тя се обърна към Анна и Георгиос.
— А това… — Тя свъси вежди, като че ли липсата на опит на Анна и Георгиос някак си оскърбяваше историята на правене на сладолед в региона. — Това е абсолютна каша, нали? Тъй като външният вид понякога лъже, аз, разбира се, ще го опитам — каза тя, но трепна като от убождане, щом хапна.
— Е, днес ви е първия ден — добави Бианка малко по-меко. — И всъщност първите дни са именно за това. Така че всички вие — тя се обърна към другите курсисти, — направете най-ужасните си грешки сега… както не са се побояли да ги направят Георгиос и Анна… а после, моля ви, моля ви, положете всички усилия онова, което правите до края на седмицата, да е много, много по-добро.
На Анна й се прииска да изчезне от лицето на земята.
— И вие сте отседнали при Джованна, нали? — попита я Матео, когато двамата си тръгнаха заедно с останалите курсисти.
— Да. — Тя усети как се изчервява. Значи той я беше видял тази сутрин.
— В такъв случай, защо да не вървим заедно до дома? — предложи й сърдечно той.
Английският му беше почти безупречен, с лек американски акцент, като че ли го беше усъвършенствал по-скоро с гледане на филми, отколкото с учене на английска граматика.
— Разбира се — прие Анна.
Малко компания щеше да й дойде добре след днешния ден. Провалът със сладоледа все още я измъчваше. Готвенето беше нещо, което тя предполагаше, че върши добре. Нима бе сгрешила в преценката си, че ще се справи с курса?
Матео като че ли прочете мислите й.
— Не се разстройвай толкова — опита се да я успокои той. — Тя си е такава, Бианка. Наистина тормози хората. Но винаги постига добри резултати.
Думите му окуражиха Анна. Може би беше прав.
— Откъде я познаваш?
— Израснах тук. Тя е най-добрата приятелка на сестра ми Каролина… двете все ме дразнеха, като бях малък.
Анна се усмихна.
— А сега? Ако си оттук, защо си отседнал при Джованна?
— Семейството ми се премести в Сиена, така че сега е мой ред да бъда турист — разсмя се той. — Няма по-добро място в света за туристи от Флоренция.
— Струва ми се, че съм съгласна. Зад всеки ъгъл те чака нещо красиво, което да видиш.
— Или нещо хубаво, което да хапнеш — усмихна се той. — Има едно нещо, което ми се струва, че ще харесаш. Разполагаш ли с десет минути?
Анна кимна.
— Като никога, не бързам за никъде.
— Страхотно, да купим тогава храна за вечеря на терасата. Казах на Джованна, че ще я почерпя.
Анна тръгна с Матео по павираната улица, докато стигнаха до оживен магазин наблизо, с огромни бутове шунка от глиган, провесени отвън.
— Влез — подкани я Матео, усетил колебанието й — и опитай от това. — Той накара дебелия брадат собственик на магазина да й отреже парче бяло сирене. — Това е прясна моцарела от биволско мляко.
Анна се усмихна доволно на вкуса и начина, по който сиренето се разтопи върху езика й.
— Това наистина е добро — разсмя се тя.
— А какво ще кажеш? — попита той. — Да вземем ли и от това месо? — Матео посочи смайващия избор от сушени и пушени меса зад витрината.
— Изглеждат превъзходно.
Той отново кимна и преди да разбере какво става, пред Анна вече имаше малка чинийка с мостри от месата.
— Така, както съм започнала, няма да се наложи да вечерям — разсмя се Анна.
Върна се в стаята си в пансиона и затвори вратата след себе си. Тя, Матео и Джованна споделиха възхитителна вечеря на терасата на покрива и сега я обливаше топлина, както от разговора, така и от червеното вино, което пиха. В присъствието на Матео, който превеждаше, тя можа да поговори много по-свободно с Джованна, като я разпита за децата и внуците й и доби представа как е израсла във Флоренция.