„Точно така, — помисли си Имоджен. — Фестивали, плажове, пикници в парка“. Току-що беше съставила плана, от който се нуждаеше магазина.
Отварянето на вратата прекъсна мислите й.
— Да имате място за още един човек? — усмихна се Джес и влезе вътре.
— Струва ми се, че все ще те сместим някъде.
— Видях статията — продължи Джес, сядайки на едно от високите столчета до бара. — Какъв кошмар.
— Не ми говори.
— О, не се коси. Вече никой не чете местната преса.
— Надявам се да е вярно.
— От друга страна, заведението наистина изглежда много по-добре.
— Благодаря — зарадва се Имоджен. — Излъскахме го добре. А ти какво още правиш тук? Мислех си, че вече се печеш на слънце някъде из Антигуа?
— Като заговорихме за кошмари, тази проклета туристическа агенция! Разполагахме с купища младоженски ваучери за стотици паунди, които хората ни бяха купили като подарък за сватбата… а сега, след като агенцията е фалирала, тези подаръци пропаднаха. В работата на Ед, щом надушиха, че плановете ни за Антигуа са пропаднали, веднага го привикаха. Така че останах само аз. Тук. Младоженка без меден месец.
— Това е ужасно — прояви съчувствие Имоджен. — Много ли ще ме намразиш, ако ти кажа, че се радвам да те видя и че всъщност съм доволна, че все още си тук?
— Да, ще те намразя! И за да компенсираш това, искам голяма чаша горещ шоколад, моля. Все още съм в дъждовната Англия, и то самичка. Дори Анна замина.
Имоджен отиде в кухнята да приготви шоколада за Джес.
— Не си съвсем сама — опита се да успокои тя Джес минута по-късно, като й връчи чашата с горещата напитка.
— Извинявай. Страхотно е, че си тук. Просто седмицата беше ужасна. Във всеки случай, как е Анна? Харесва ли й Италия?
— Прати ми едно-две съобщения. Звучи, като че ли си прекарва страхотно.
Джес се усмихна.
— Хубаво, тя го заслужава, нали? Всичките тези години, през които бе прехласната по готвенето, може пък най-сетне да доведат до нещо различно, а не само до по-голям размер рокли за мен.
— Да. Обзалагам се, че вече е първа отличничка, нали? Любимката на учителката.
— Определено — съгласи се Джес, разбърквайки лениво горещия шоколад с лъжичката си.
— Джес — започна Имоджен. — След като си тук…
Джес повдигна подозрително вежда.
— Мога ли да ти задам един въпрос? Ако искаш да намериш ван, къде ще отидеш да търсиш?
— Ван ли? — Джес се подсмихна самодоволно. — Да не планираш да ходиш някъде? Анна винаги ми е казвала, че си падаш малко хипи.
— Не е за мен — обясни Имоджен. — За бизнеса е. Сладоледен фургон. Реших, че е време… искам да кажа ще стане, когато Анна се върне… да станем мобилни. Ти какво мислиш?
— Ван? — Джес прибра разпилените си до раменете къдри, обмисляйки идеята. — Като сладоледения фургон едно време в училище ли?
— Точно така.
— Идеята е добра. Ед има един приятел в Уърдинг, който обновява стари ванове, повечето фолксваген и разни такива, но се обзалагам, че ще можеш да откриеш нещо там.
— Чудесно! — Имоджен засия при тази възможност.
— Зависи обаче доколко разбираш от автомобилни двигатели — продължи Джес. — Някои от тях все още имат нужда от доста поправки.
— О, аз съм доста сръчна.
Беше сменяла гуми и беше поправяла нееднократно плажния си велосипед.
— Страхотно — успокои се Джес и написа адреса на сайта върху една салфетка. — Ето. Търси Греъм. Може би е най-добре да отидеш там в сервиза, за да разгледаш вановете и да избереш.
— „Мечти на колела“ — прочете на глас Имоджен и се усмихна на името. — Точно това ми трябва, Джес. По този начин ще можем да закараме сладоледовите си мечти на пътешествие.
— Само не ме издавай пред сестра си, че съм те насърчила. Не съм сигурна, че ще одобри това, че съм ти помогнала с тази налудничава идея.
— Няма да кажа нито думичка. — Имоджен вече посягаше към мобилния си телефон и отваряше сайта на компютъра. — И в това няма нищо налудничаво, уверявам те.
Имоджен взе велосипеда на Анна и отиде до адреса, който бе открила онлайн. Спря велосипеда на чакъла пред „Мечти на колела“ и го облегна на тухлената стена. Собственикът на гаража се подаде изпод един оранжев фолксваген и се обърна да я поздрави. Грубоватото му красиво лице с прорасла коса беше изцапано с масло. Беше облечен в тъмносин гащеризон.
— Вие трябва да сте приятелката на Джес. Имоджен, така ли беше? — попита той, като окончателно се измъкна изпод вана и бавно се изправи на крака.