— Красива е — отвърна Шан.
— Много повече, отколкото очаквах — добави Анна.
Тя не спираше да се удивлява на елегантността на всеки фонтан, на всеки детайл от високите къщи. Като че ли дори и най-дребните детайли бяха произведения на изкуството.
— Знаете ли другата причина, поради която Флоренция е идеалното място за обучение как се прави сладолед?
— Има ли такава? — попита Анна.
— Да, знаменитият Фестивал на сладоледа.
Анна се сети за туристическия си справочник и се замисли дали не беше пропуснала нещо в него. Щеше да има фестивал на сладоледа точно тук, във Флоренция? Защо не беше чувала за това?
— Другата седмица — уточни Матео. — Започва на следващия ден, след като завършим курса. Ще видите града преобразен. — Очите му светнаха, докато говореше. — Сорбета, сладоледи, гранита… каквото поискате, ще можете да го опитате тук.
Анна се усмихна развълнувано.
— Какъв неочакван пир.
Щеше да разполага с цял ден, преди да излети самолета й.
— Звучи като идеалния начин да празнуваме след усърдната работа в курса — зарадва се и Шан. — Но аз вече ще съм в самолета за Дъблин.
— Планове — отбеляза Матео с дръзка искрица в очите. — Най-хубавото нещо на плановете е, че можеш винаги да ги промениш — продължи той.
Шан се усмихна. Анна изведнъж се почувства неловко, като че ли не трябваше да бъде тук. Да не би между Матео и Шан да имаше нещо, което тя не беше забелязала?
— Добре. — Тя погледна часовника си. — Осем и половина. Ще тръгна по-рано, за да обиколя покрай реката. Ще се видим в клас.
— Днес — обяви Бианка — ще се учим да правим сладолед със смокини и бадеми.
По изражението й Анна позна, че това е един от любимите й сладоледи, а щом видя смокините на работния си плот — зрели и сочни, почти се пръскаха от сок, — разбра и защо е така.
— Изглежда добре — прошепна Шан на Анна.
След ужасния сладолед, който направи първия ден, Анна с облекчение разбра, че са я сложили в двойка с Шан. Вече виждаше как Георгиос и Хиро се бореха със списъка с продукти на съседния плот.
— Днес започваме сериозно — каза Бианка. — Нямаме много време, само една седмица, така че ще ви товаря много и очаквам да видя резултати. Само онези, които са направили три най-висококачествени сладоледи, ще получат диплома в петък.
Анна се сети за вчерашния си буламач и колко далеч беше той от възможността да се състезава. Днес обаче, зарече се тя, като стегна връзките на престилката си, е нов ден.
— Така. За този сладолед имаме само трийсет минути — съобщи Бианка, — така че да започваме.
Анна погледна със завист към Матео и Риа — изглеждаха толкова организирани и само за няколко минути подредиха работното си място и бяха готови да почват. Матео белеше смокините и ги режеше на малки парченца.
Анна и Шан се заловиха на работа и скоро подготвиха плодовете за сладоледа, както и нарязани бадеми. Бъбреха, докато работеха и за Анна всичко беше много по-естествено, отколкото предния ден. След петнайсет минути приготвиха сместа за замразяване в машината за сладолед.
— Изглежда доста добре — коментира Бианка, докато минаваше покрай тяхната маса. — Мисля, че може би ви подцених, синьора Макавой.
Бяха ги довели тук следобед, като награда, но докато Анна пъшкаше нагоре по стъпалата на Дуомо, започваше да се чуди дали пък не й беше по-добре в класната стая.
— Не се отказвайте! — насърчи Бианка курсистите, които я следваха по каменното стълбище. — Почти изминахме половината.
След като цяла сутрин успешно правиха сладолед, Бианка предложи да свършат час по-рано и да използват прекрасния летен ден, за да се разходят заедно.
— Аз съм първият човек, който ще ви каже колко е важно правенето на сладолед — каза тя пред класа след кратката обедна почивка, — но не може да сте цяла седмица във Флоренция, без да видите една от най-красивите гледки в света.
— А какво има тук? — попита Хиро.
— Сега ще откриете. Минете през този портал.
Бианка им посочи отвор в каменната стена отляво, а после ги поведе през него.
Анна беше забила очи в Матео пред себе си, като се опитваше да не мисли колко високо се бяха качили. Когато го последва през портала, откри, че стоят на платформа, обикаляща купола отвътре. Зад ниската стена, която ги предпазваше да не паднат, виждаше хората долу в катедралата като дребни точици. Прималя й и тя стисна парапета.