Трябваше да направи и линк към „Трипадвайзър“. Най-големият туристически сайт в света бе задължително място за реклама и обратна връзка с клиентите и всички го ползваха. Тя отвори страницата с отзивите и потърси магазина на Вивиен.
На страницата имаше само един коментар с една звезда. „О, божичко — помисли си тя. — Няма ли да ни оставят на мира?“ Шокирана, Имоджен се насили да го прочете.
ОТ: Неизминат Път
Неохотно му дадох една звезда, просто защото няма опция да го оцениш с по-малко. Защо го наричат „божествен“ не мога да си представя — по-скоро е като онова място, там долу, ако питате мен! Обичах магазина, когато го стопанисваше възрастната госпожа — винаги те приветстваше сърдечно. Но откакто го поеха внучките й, той тръгна стремително надолу. Не само декора — макар че бог знае какво са си мислели, когато са го избирали — но и обслужването на клиентите е ужасно. Почти няма избор на газирани и други напитки и закуски, така че едва ли заслужава името си „магазин за сладолед“. Безобразен е. Харчете трудно спечелените си пари другаде, докато не го поеме някой друг.
Думите бодяха очите на Имоджен — „Безобразен. Ужасяващ…“ Единственият светъл лъч бе, че не беше споменат инцидентът с хранителното отравяне. Въпреки всичко, отзивът беше съкрушителен и първият, който щяха да видят много от потенциалните клиенти. Тя потърси в страницата на друг ресторант и видя същия коментар — после на още една и на още една страница, — навсякъде под същото име, с нито един положителен отзив за баланс.
Дали бяха написани от същия човек, който бе дал интервю за пресата, или пък някой друг се опитваше да ги унищожи? Имоджен знаеше само, че ако искаха да получат шанс да се измъкнат от тази катастрофална седмица, тя трябваше да го открие.
— Та-да-да! — възкликна Джес и остави айпада си на тезгяха в магазина. — Мисля, че стана. Ти как мислиш?
Имоджен огледа логото, измислено от Джес. „При Вивиен“ беше изписано с размах, със старомоден шрифт. Простичко, но стилно — и щеше да изглежда страхотно отстрани на вана.
— Идеално е — похвали я Имоджен.
— Ами, благодаря ти. Не се наложи дори да седя до среднощ. Веднага ми хрумна.
Имоджен замълча.
— Защо е тази печална физиономия? — попита Джес.
— А нищо. Просто прочетох гаден отзив за магазина онлайн. Не си заслужава да се тревожиш.
— Светът е пълен с гадни хора, но се опитай да забравиш. И ако питаш мен, поставянето на приказното ми лого на вана е най-добрият начин да го направиш.
— Кажи ми, че имаш време да ми помогнеш — помоли Имоджен. — Подготвила съм вана, изтъркала съм го и съм го почистила. Но не съм добър художник.
— На твое разположение съм — отвърна Джес. — Само че за ограничено време. Облякла съм най-хубавите си дрехи.
Къдравата й коса беше вдигната на кок на върха на главата и тя беше облечена със стари джинси и избеляла тениска.
— Благодаря ти! Господ те прати. Така, имаме нужда от…
Имоджен отвори шкафа под мивката и извади кутиите с автомобилна боя, които беше купила — бонбонено розово и бежово, за да са в тон с интериора на магазина.
— Струва ми се, че имаме достатъчно от всичко.
— Давай, тогава — подкани я нетърпеливо Джес.
Надуха стереото навън и се заловиха на работа. Джес очертаваше шаблона, който трябваше да боядисат.
— Ей, какво става тук? — попита Иви, като провря глава от вратата на магазина си.
— Запознай се с най-новия член от нашия екип — надвика Имоджен музиката, като посочи вана.
— Харесва ми — каза Иви. — Свири ли някаква мелодия?
Джес протегна ръка в кабината и натисна бутона, откъдето зазвуча лятна музика. Иви се разсмя изненадано.
— Страхотно е! — Иви се засмя очарована.
— Да, но по-добре да не го повтаряме отново — предупреди Имоджен, — защото все още нямаме какво да продаваме.
— Скоро ще имате. Другата седмица си идва Анна, нали? — попита Иви, като се облегна на вратата. — И тогава може да тръгнеш с него на път.
— Повярвай ми, направо броя дните — отвърна Имоджен.
Когато слънцето залезе и захладя, Имоджен довърши боядисването на вана. Джес си беше отишла у дома, но беше направила достатъчно, за да може Имоджен да поеме финалния етап.