— Това ваше ли е? — попита мъжки глас.
Сърцето на Имоджен подскочи. Беше Фин.
— Да — отвърна Имоджен, изправи се и го погледна право в лицето.
— Не ти ли се струва, че се каниш да бягаш, преди да си проходила?
— Виж какво, Фин — започна тя самоуверено, като изтри изцапаните си с боя ръце в гащеризона си.
Сети се за гадния отзив, който бе прочела. Възможно ли беше Фин да е написал и него? Поколеба се, а после реши, че е по-добре да се опита да сключи мир.
— Съжалявам за онзи ден — заяви, колкото се може по-спокойно. — Но какво можех да направя? Изтеглих сладоледа от продажба и докато Ана се върне от Италия, продължаваме с готов сладолед от супера. Ванът е за момента, в който отново ще предлагаме домашен сладолед.
— Надявам се заради доброто на клиентите ви да ги проверявате както трябва.
— Разбира се, че ще ги поверяваме — озъби се Имоджен. — Аз не ти се меся в бизнеса, Фин, та какво ще кажеш и ти да не…
Фин я прекъсна рязко.
— Имоджен, ти вече се набърка в бизнеса ми… странно е, но като че ли не го разбираш. Трябваше да върна парите на половината си курсисти. Обикновено в Аркадата „Гранвил“ се грижим един за друг и се доверяваме един на друг… но очевидно нещата са се променили. Може би си права… трябва просто да оставим всеки да си гледа работата.
— Звучи ми добре.
— Можеш да го извикаш за минутка, нали? — помоли Имоджен майка си. Седеше в таванската стая на къщата на Вивиен, завита със завивката. — Наистина имам нужда да поговоря с него.
След този ужасен ден, само един човек можеше да я накара да се почувства по-добре.
— Моментът не е подходящ — заяви Джан. — Баща ти е много изморен.
— Все още ли?
— Той не е по-добре. Всъщност… Е, не смятах да ти го казвам, докато не се върне Анна. Но всъщност доста се е влошил.
— Влошил ли? — притесни се Имоджен. — Какво става, мамо?
Майка й замълча за малко.
— Снощи ни посетиха Франсоаз и Мартин. Те отново настояват да се избърза с продажбата на къщата. Но не е само това. Франсоаз се опитва да принуди баща ти да пусне бизнеса ви на търг.
— Какво? — възкликна Имоджен. — Не може да го направи.
— Казва, че имало лоши отзиви за магазина… и твърди, че щял да фалира като ваша собственост.
— Какво право има тя да се меси?
— Никакво, знам, но това като че ли не я спира, Имоджен. Не знам на какво е способна. Но заедно с Мартин се опитват доста успешно да разбият сърцето на баща ти.
Глава осемнайсета
— Чудесно е, Имо. Толкова е красиво, слънцето грее, не е като у дома.
Анна вървеше и разговаряше по мобилния си телефон, докато прекосяваше павирания площад пред галерия „Уфици“, където двете с Шан бяха прекарали обедната си почивка в разглеждане на оригинални ренесансови шедьоври на Леонардо и Ботичели, с оригиналите пред очите си. Тя остави Шан да рисува в едно от помещенията.
— И хората са наистина дружелюбни — продължи тя. — Нали знаеш колко се притеснявах, че ще пътувам сама, помниш ли? Откакто пристигнах обаче почти не съм оставала сама.
— Нали ти казах — отвърна Имоджен. — А курса, харесва ли ти?
— Фантастичен е. А другата седмица започва фестивал на сладоледа… и аз ще остана тук достатъчно дълго, за да отида — сподели Анна ентусиазирано. — Правят го само веднъж годишно, Имо. Не е ли смайващо, че съм уцелила точното време да съм тук? Ще присъстват някои от най-добрите производители на сладолед в страната… ще има различни експериментални аромати… Я виж, направо се отнесох, нали? Как вървят нещата в магазина?
Анна беше запомнила, че сестра й сама прави и продава сладолед — изглежда като че ли наистина се справяше сама, без по-голямата й сестра да я засенчва.
— А, отлично — отвърна Имоджен твърде бодро. — Всичко върви по план. Ти си прекарвай добре там и ни донеси различни рецепти, с които да смаем новите си клиенти.
— Разбира се, че ще донеса. Определено.
Канеше се да затвори, но една мисъл не й даваше мира.
— Слушай, Имоджен… малко е странно да те питам, знам, но чувала ли си Джон, а? Звъня му в работата цяла сутрин и той не вдига слушалката.
— Видях го вчера — каза Имоджен. — Пристигнах неочаквано в апартамента и го заварих по боксерки.