— По боксерки ли?
— Е, не беше чак толкова гадно, колкото прозвуча — увери я Имоджен. — Работеше от къщи. Опитай се да го намериш по мобилния.
— Окей, ще се опитам. До скоро, Имо.
— Довиждане.
Анна затвори и бавно тръгна обратно към училището за сладолед. Заредена с енергия от срещата с прекрасното изкуство, тя се чувстваше вдъхновена да работи над някакво ново творение. Днешната тема на Бианка бяха плодовите сорбета и тя и Матео, за пръв път заедно в екип, избраха горските плодове, сочни червени плодове, които имаха идеален вкус върху лед. С помощта на откъслечните знания на Матео и старателното дегустиране на Анна, вкусовете се комбинираха прекрасно. Четвъртият ден от курса засега се очертаваше като най-добър за Анна.
Тя пристигна в класната стая заедно с останалите и всички заговориха, докато заемаха местата си.
— Отличничката на класа, а? — подхвърли Георгиос на Анна със сърдечен смях, докато минаваше покрай работното й място.
Вчера Бианка й присъди това заветно отличие за сладоледа с кафе и Анна все още сияеше от удоволствие. Всъщност това не означаваше много — в крайна сметка бяха само шестима, но на Анна й беше необходимо това поощрение.
— Ти ще си следващият — пошегува се Анна с усмивка.
Не беше трудно да не забележи, че Георгиос напредваше най-бавно, но винаги се заемаше със задачите с удоволствие и Бианка още не го беше отписала.
— Хей, ти, хайде на работа. — Матео добродушно я боцна с пръст в ребрата и й посочи да добави подготвените плодове към сместа за сорбето. Кафявите му очи срещнаха нейните.
— И после какво? — Анна присви очи към рецептурника и се опита да разчете последните инструкции.
След поредната възхитителна закуска на терасата тази сутрин и безгрижните разговори с Шан и Матео, тя беше забравила да си вземе очилата. Почти не различаваше думите. Обикновено тя четеше рецептите на Имоджен, затова подскочи стреснато, когато чу над рамото си тих глас.
— Сега провери нивото на захарта — подсказа Матео — с онова… как му викахте… мониторче.
Тонът на гласа му внезапно я накара да осъзнае колко близо е застанал до нея. Усещаше топлия му дъх върху врата си, докато говореше, и чистата му, леко мускусна миризма.
— Добре, да го направим тогава — изрече Анна на един дъх.
Трябваше да спомене нещо за Джон. Да обясни, че има приятел и да се увери, че Матео ясно е разбрал това.
Завършиха заедно подготовката и Анна почти не продума. Когато всичко бе готово, тя сложи купата във фризера. Докато й освобождаваше място, забеляза една друга купа, освен подготвената от сутринта.
— Какво е това? — попита.
— Направих го в обедната почивка — каза Матео. А после добави със смях: — Не ме наричай любимец на учителката, моля… Просто имах малко свободно време. И ми се дощя да направя някой и друг експеримент.
Тя извади купата, махна прозрачното фолио и погледна бледозеленото сорбе.
— С киви ли е? — отгатна тя.
— И melone — допълни той. На Анна й се стори, че в устата му „melone“ прозвуча като най-екзотичния и възхитителен плод, така се плъзна по езика му. — Искам да кажа, пъпеш — поправи се той. — Опитай го.
Той гребна с лъжичка от сорбето и я подаде на Анна. Тя я взе и се подготви за студената милувка, която предстоеше да усети върху езика си — след цял ден правене на сладолед беше свикнала със студа, който стигаше чак до пръстите на краката й. Дори и в такъв горещ летен ден, като този, когато въздухът навън беше задушен и бяха подходящи само най-ефирните летни рокли, като лилавата, която Анна бе избрала тази сутрин.
Но тя не забеляза студа. Усети ароматите — първо деликатния аромат на кивито, а после по-финия на пъпеша, който го подчертаваше. Още по-осезателно усети и някакъв друг аромат, може би на мента, който правеше сорбето възхитително плътно.
Тя усети как по лицето й плъзна усмивка като реакция на изтънчената комбинация. Изражението й се отразяваше като в огледало в това на Матео. Той се ухили, наблюдавайки как творението му омагьосва Анна, точно както си беше наумил.
На нея й се искаше хапката да не свършва и тя остана да се наслаждава на последните миниатюрни кристалчета лед и на начина, по който рецепторите й реагираха.
— Харесва ли ти? — попита Матео. Анна кимна. — Само почакай да видиш на фестивала… това е нищо. Ще опиташ неща, за които не си и знаела, че съществуват. Защо не дойдеш с мен и няколко приятели утре вечер? Елена и Каро, и Саверио… ще ти харесат и те говорят малко английски. Ще те поразведем наоколо.