Матео напълни чашата й и очите им отново се срещнаха.
— Анна, все исках да ти кажа нещо. Още от първия ден…
От стереоуредбата изригна музика и прекъсна думите му. Приятелите му се разсмяха и посегнаха към копчето да я намалят.
— Няма нужда — каза Анна нежно.
Тя се сети за думите на Бианка и усети как я залива вълна от вина и объркване. Трябваше още от самото начало честно да му каже за Джон. Не беше постъпила правилно, като дойде тук тази вечер.
— Това е последната ми вечер тук, Матео. Нека й се порадваме.
Глава деветнайсета
ЗАТВОРЕНО ПО СЕМЕЙНИ ПРИЧИНИ
Имоджен залепи надписа на входната врата и затвори магазина по обяд. Не че щяха да изгубят кой знае колко клиенти, каза си тя. Единствените й клиенти тази сутрин бяха група около двайсетгодишни пияни студенти, които като че ли с часове се мъчеха да проумеят вкусовете на стотиците хиляди сладоледи на клечка.
Тя не можеше повече да стои в магазина, след като разбра, че Франсоаз притиска баща й и той се чувства по-зле. Имоджен хвърли малката си раница на мястото до шофьора на вана за сладолед и седна зад волана.
Включи двигателя и подкара към главния път. Не знаеше точно какво ще направи, когато стигне до къщата на родителите си, но ако Франсоаз беше някъде наблизо, скоро щеше да й се прииска да не бе идвала.
След четирийсет и пет минути Джан й отвори вратата на семейната къща.
— Още ли са тук? — попита Имоджен.
— Кой да е тук? — попита Джан предпазливо. — Имаш предвид чичо си и леля си ли? Ако е така — да.
Джан надникна зад Имоджен към автомобилната алея и видя паркирания ван за сладолед.
— Имоджен, какво е това на автомобилната ни алея?
— Нищо. Искам да кажа, че ще ти обясня по-късно. Нека вляза да поговоря с тях.
— Добре — отстъпи Джан. — Обаче — продължи шепнешком, — моля те, не вдигай скандал. Баща ти бездруго е достатъчно разстроен.
Имоджен отиде в кухнята, където чичо й и леля й седяха с баща й около масата.
— Здравейте — каза тя.
Баща й изглеждаше уморен и леко замаян. Тя се наведе да го прегърне за поздрав, но той като че ли едва регистрира присъствието й.
— Лельо Франсоаз, може ли да поприказваме?
Франсоаз хвърли поглед към Мартин, търсейки защита и той сви извинително рамене към жена си. Франсоаз неохотно избута назад стола си и последва Имоджен във всекидневната.
Имоджен затвори вратата след себе си.
— Какво разправяте на татко? — попита тя вбесена.
— Само истината — тросна се Франсоаз. — Онова, което всички говорят в Брайтън. Чувам, че даже го пише и във вестника. Че съсипвате бизнеса на Вивиен и репутацията, която е имал.
— Това не е вярно — възрази Имоджен. Заболя я, че може би донякъде все пак беше вярно. Поне малка част. — Работим денонощно, за да вдигнем бизнеса на крака. Анна в момента е на курс, за да подобрим предлаганите продукти. Как смееш да се намесваш така!
— Просто се грижа за интересите на баща ти и чичо ти — изсъска й Франсоаз. — А точно в момента е съвсем ясно, че магазинът има нужда от различно управление. Дадох на баща ти мой собствен бизнесплан, с одобрението на Мартин. Том ще реши да разговаря ли с теб и с Анна за това. Но му дадох да разбере, че магазинът на баба ти ще има по-добър шанс с мен и с Мартин.
Сълзи на ярост напълниха очите на Имоджен.
— Как можа? — възкликна тя. — Знаеш колко е разстроен след смъртта на баба.
— А ти си мислиш, че докато гледа как бизнесът на майка му отива по дяволите, това ще му помогне, така ли, Имоджен?
Имоджен загуби и ума, и дума. Онова, което каза, като че ли нямаше никакво значение.
— Твърдо си решила да провалиш бизнеса ни с Анна.
— Мисля, че драматизираш нещата — каза Франсоаз презрително.
— Не мисля така.
Имоджен обърна гръб на леля си и отиде в кухнята. Пое си дълбоко дъх в опит да изглежда спокойна, заради баща си.
— Съжалявам, че дойдох изневиделица — каза тя. — Не трябваше изобщо да идвам. — Тя целуна майка си и баща си за довиждане. — Сега трябва да тръгвам, но скоро ще се върна.
— Окей, скъпа — отвърна баща й все така разсеяно. — Винаги се радвам да те видя.
Джан прегърна дъщеря си и й прошепна в ухото.