— Но видях как докараха вана онзи ден и… ами някога съм чиракувал в гараж. Помислих си, че може би ще открия какво не е наред.
— О — успя само да каже Имоджен.
— И мисля, че открих, ако имаш желание да чуеш. Да влезем ли вътре?
Имоджен го последва в школата по сърф, чувстваше се глупаво. Край стените бяха наредени сърфбордове с различни размери и форма, в ъгъла имаше малка кухничка със стар чайник и много чаши, закачени на куки.
— Добре. Да почнем от начало. Мога ли да ти предложа чаша чай — попита Фин — или нещо по-силно?
— Една бира ще ми дойде добре — каза Имоджен.
Той извади бутилка бира от хладилника, отвори я и й я подаде.
— Установих, че винаги е по-лесно да се извиниш, когато имаш под ръка алкохол — призна Имоджен. Тя се стегна — Грешах за теб. И наистина съжалявам — добави.
— Благодаря. Извинението се приема. Сега можем ли да поговорим като нормални хора? — усмихна се той колебливо и седна.
— Да. Да, моля. Нали не си бил ти онзи, който разказа историята на пресата? Сега го разбирам.
— Разбира се, че не бях аз — каза Фин. — Това е последното нещо, което бих направил.
— Разтълкувах погрешно ситуацията. Бях се объркала. Беше злополучен период с онази поредица от случки. Статията, кошмарната ми леля. Някой, който пуска онлайн ужасни отзиви.
— Значи и това не ти се е разминало, така ли? — попита Фин. — Гадно.
— Да — каза Имоджен. — И са го пуснали на няколко сайта. Щеше да е добре, ако имаше и някой положителен отзив за баланс, но в момента нямаме достатъчно клиенти за това. Предполагам, че е работа на същия човек, който е подшушнал историята на пресата.
— Имаш ли представа кой би могъл да бъде? Сега, след като изключи мен, надявам се?
— Леля ми Франсоаз се опитваше от известно време да ни вгорчи живота, но всъщност това не е нейният стил. Освен нея кой друг…
Имоджен се замисли за последните седмици и се опита да погледне обективно на нещата. Толкова се беше задълбочила да обвинява Фин, че може и да бе изпуснала някого.
— Всъщност има един човек, когото подразнихме.
— И това е?
— Сю. — Имоджен си спомни пределно ясно лицето й. — Жената, която помагаше на баба в магазина.
— А, да. Спомням си я. Тя се мотаеше доста време тук, но всъщност като че ли не вършеше много работа.
— Точно така — каза Имоджен. — И ние заподозряхме същото, което беше една от причините да не й предложим отново работа. Както и фактът, че нямаме достатъчно пари да й плащаме.
— И тя се е озлобила — предположи той. — Звучи ми като възможен кандидат.
— Не знам как съм я пропуснала досега — призна Имоджен. — Какво мислиш, че трябва да направим?
— Ако искаш скромния ми съвет, не бих правил нищо.
— Наистина ли? Но онова, което тя върши, не е честно.
— Недей да ме мразиш за това, но тя съобщи на пресата нещо, което беше вярно. Изпуснала е малко пара онлайн. Винаги има по някой ненормалник, който пише лоши отзиви. Вие вървите напред, обучавате се и положителните приказки ще тръгнат от уста на уста, почакайте малко и ще видите. Това има значение.
— Значи просто да го игнорирам? — попита Имоджен, като отпи от бирата.
— Ти си решаваш. Но вероятно, да. Ще го преживееш — отвърна Фин. — А и на нея със сигурност ще й писне.
— Може би си прав.
— Искам само да кажа, че ако оставиш няколко отрицателни отзива да те изкарат от релси, тогава можеш направо да зарежеш нещата още сега. Вече си установила, че ако въртиш собствен бизнес, трябва да си дебелокож. Първите три години ние с Анди само губехме пари, но продължихме упорито и се оказа, че си струва.
— Значи казваш, че трябва да сме по-издръжливи, така ли? — попита Имоджен.
— Мисля, че вече сте достатъчно издръжливи — разсмя се Фин. — Само че оттук нататък използвайте това в работата си, а не против съседите си.
Имоджен се усмихна.
— Благодаря ти, че така приемаш нещата.
— Няма нищо — каза той. — Просто недоразумение.
Помълчаха за миг.
— И ако ми дадеш възможност — предложи Фин, — както ти казах, мога да оправя вана. Частите няма да са толкова скъпи.
— Благодаря ти — отвърна Имоджен с чувство на огромно облекчение.
На небето грееше пълна луна и след като се увери, че входната врата на магазина е заключена, Имоджен тръгна към дома си по дългия път покрай кея. Чистият въздух й избистри главата, а плажът беше пълен с хора, които купонясваха около огньове и барбекюта. Бирите, които изпи с Фин, я бяха замаяли и тя влезе в такт със звука на бонго барабаните.