Прекоси поляните и след малко стигна до нещо като повдигната площадка в задната част на периметъра, където големи каменни блокове наподобяваха миниатюрен Стоунхендж. Група мъже и жени на по двайсетина години, седяха в средата на това полусвещено пространство и пееха под акомпанимента на лошо изпълнение на китара.
— Има ли място за още един човек? — попита Имоджен.
— Разбира се — каза едно момиче със сплетена на африкански плитчици коса. — Можеш ли да пееш?
— Не, но мога да свиря на китара — отвърна Имоджен и седна с кръстосани крака до тях на одеялото.
— Слава богу — засмя се жената. — Подай китарата, Рик.
Тя взе инструмента от приятеля си и го подаде на Имоджен, въпреки протестите му.
— Някакви специални поръчки?
— „One Way or Another“ на „Блонди“ — провикна се някой.
Имоджен прокара пръсти по струните и настрои китарата, преди да изсвири началния акорд. Докато свиреше, поляната бавно се запълни с нови групи младежи, които бяха започнали отрано фестивала. Групата, към която се беше присъединила тя, пусна по веригата двулитрова бутилка сайдер, като след всяка глътка хората запяваха все по-силно.
— Продължавай — подкани я един от младежите, когато Имоджен се опита да остави китарата.
— Окей, само още една — склони Имоджен. — Но не мога да остана тук цяла нощ. Трябва да стана рано и да приготвя вана за сутрешните клиенти.
— Какво продаваш тук? — попита друг красив младеж с гъсто набола брада и вълнен пуловер. — Приличаш на една от нас. Нали не си тук, заради някакво капиталистическо мероприятие?
Имоджен се разсмя.
— Едва ли — каза. — Продавам само сладолед — изражението му поомекна. — Сестра ми го прави. Двете държим малко магазинче в Брайтън.
Младежът се усмихна с мързелива сладка усмивка, която привлече вниманието на Имоджен.
— Хубаво — каза той. — Между другото, аз съм Броуди.
— Имоджен — отвърна тя.
— Боб Дилън — „All Along the Watchtower“ — провикна се един подпийнал приятел на Броуди, който нямаше търпение пеенето да продължи.
— Окей, ти си я поръча — отвърна Имоджен, като прокара весело пръсти по струните, докато изсвирваше началните акорди.
Крясъците на подпийналите певци отекнаха в звездната нощ.
Имоджен се събуди във вана с вкус на умрели лебеди в устата си. Чувстваше я грапава отвътре, слепоочията й пулсираха и ужасно й се пишкаше. Вместо да си легне рано, както предвиждаше, тя остана да пие евтин сайдер с приятелите на Броуди до ранните часове на утрото. Увивайки се още по-плътно в спалния чувал, тя се опита да игнорира натиска върху пикочния си мехур, но това само влоши нещата. Имоджен неохотно се измъкна, навлече един полар и отвори вратата на вана. Протегна крака и обу гумените си ботуши, като събра кураж за посещение на най-близката химическа тоалетна.
Газеше из все по-гъстата кал и се опитваше да изключи някак главоболието си. Слънцето надничаше иззад хоризонта, осветявайки слабо пътя й до пластмасовата кабинка. Когато я блъсна миризмата на урина, смесена с химикалите на тоалетната, за миг тя беше почти сигурна, че ще се запознае отново със сайдера, който изгълта с любителите на китарата снощи. Задържайки дъх, отвори вратата на тоалетната и я затвори след себе си.
След няколко минути тя огледа къмпинга, докато крачеше обратно към вана. Наоколо все още имаше пръснати няколко души, които очевидно бяха будували цяла нощ, но иначе мястото тънеше в тишина. Заобикаляха я поля и тя за момент бе запленена от абсолютната красота на съмърсетския пейзаж с тучни зелени ниви и дървета. Е, не беше Тайланд, но не беше лошо.
Вече следобед, Имоджен подаде едно сорбе с чай „Ърл Грей“ на хубава блондинка — приличаше на Холи Уилоуби18 само че по-млада, а чистичката й рокля на цветя показваше, че току-що е пристигнала.
Имоджен прибра парите на момичето с усмивка и се обърна към следващия клиент.
— С какво да ви помогна? — попита тя жизнерадостно.
— Не повярвах на очите си, като видях Сара Канели до твоя ван — каза поредната жена от опашката.
— Сара?
— Момичето, на което току-що продаде сладоледа. Не я ли позна? Тя е домакин на онова прославено шоу с танци на улицата. Излиза с… О, забравих го. Ама е много прочут… дъщерите ми все се прехласват по нея.
— Наистина ли? — заинтересува се Имоджен. Напоследък тя почти не гледаше телевизия. — Е, да те посети знаменитост не е лошо нещо, предполагам.