— А къде са приятелите ти? — попита Имоджен най-накрая.
— Вече спят — отвърна Фин. — Останах да угася огъня, а после се прибирам да спя.
— Изглеждат удобни тези вигвами — отбеляза Имоджен. — Мога ли да надникна?
— Влизай — и той повдигна бялото платнище на вратата на най-близкия до тях.
Имоджен само подсвирна, когато видя осветения интериор и походните легла.
— Я виж ти, каква луксозна обстановка. Предполагам, че не е като да ти мръзне задника във ван за сладолед.
— Да, може би. Анди организира всичко и ние двамата с него спим тук. Каза, че е твърде остарял да се вре по палатки. Дори имаме свестни тоалетни — добави той, като посочи луксозен на вид блок от химически тоалетни.
— Ами къде е Анди? — попита Имоджен. — Стори ми се, че каза, че всички вече са заспали?
— В крайна сметка той си намери по-добра оферта — разсмя се Фин. — Тази вечер се запозна с едно приятно момиче и се оказа, че няма нищо против, за една вечер да се изложи на неудобства.
— Какъв късметлия е този Анди — разсмя се Имоджен.
— Напълно ще те разбера, ако не проявяваш интерес — заговори Фин след кратко мълчание. — Но романтичните забежки на Анди означават, че леглото е свободно. Ако наистина мръзнеш във вана. Има допълнителна завивка и възглавници, които можеш да използваш… а аз ще съм на мили разстояние от теб, от другата страна на палатката, така че вероятно няма да се наложи дори да търпиш хъркането ми…
Имоджен се замисли върху казаното. Идеята беше наистина налудничава, та тя едва познаваше Фин. Но пък от друга страна… тук изглеждаше толкова комфортно.
— Окей — каза тя и се зарадва при мисълта за нормален сън през нощта и свястна тоалетна. Влезе във вигвама и веднага й стана по-топло. — Ще се възползвам от предложението ти.
— Какао? — попита Фин и извади къмпингов спиртник, след като угаси въглените на огъня. — Не е много рокендрол, знам.
— Ще пийна с удоволствие — прие Имоджен, като се настани на леглото. — Харесва ли ти фестивалът?
— Беше страхотен — каза Фин. — Не съм виждал повечето от тези момчета отдавна и затова идеята да наваксаме и покрай няколко бири да послушаме и хубава музика беше блестяща. Странно, че едно време бяхме неразделни, а после… ами нещата се променят, нали? Работа, някои се ожениха.
— Да — отвърна Имоджен. — Знам за какво говориш. Хората създават семейства и забравят да правят интересни неща.
— Е, нямах предвид точно това — разсмя се Фин.
— Извинявай — каза Имоджен. — Може би малко преувеличавам. Просто тази вечер си спомних колко важно е да продължава човек да върши онова, което го кара да се чувства жив.
— И кое е това в твоя случай? — попита Фин с любопитство.
— Това — отвърна Имоджен и потупа апарата в чантата си. — Да снимам.
— Направи ли много снимки тук?
— Доста време работя във вана, но тази вечер отидох да чуя няколко групи — каза тя и извади апарата. Тя прехвърли няколко снимки в паметта, докато стигна до най-последните. — Искаш ли да ги видиш?
— Разбира се. — Той седна до нея.
— Тази тук… ами играта на светлините не се получи точно както очаквах, но всъщност ефектът ми харесва — отбеляза тя. Фин кимна в знак на съгласие. — А после направих хубав кадър отблизо на тази група юноши в тълпата.
— Хубава е станала — каза Фин. — Веднага личи, че ще живеят дълго време със спомена за тази нощ, нали?
— Точно така — усмихна се тя. — Точно това се опитвах да хвана. А после тук… О, чакай, ще прехвърля. Това са само някои снимки от Тайланд.
— Почакай, не ги прескачай, върни се. — Фин я хвана за ръката. — Тези изглеждат изумително. Под водата ли си ги правила?
— Да — отвърна Имоджен и изведнъж се смути. — Тези са от другата ми камера. Аз се занимавам с подводна фотография. Занимавах се.
— Невероятни са — ахна той, като пое апарата и започна да разглежда бавно снимките. — Трябва да направиш нещо с тях. Да ги изложиш, да ги продаваш…
— Благодаря. Това смятам да направя — отвърна Имоджен. — Макар че напоследък животът май нещо ме спъва.
— Животът може да е голяма досада — усмихна се Фин.
Докато отпиваше от горещия шоколад, а Фин продължаваше да разглежда снимките й, Имоджен започна да се унася.
— Благодаря ти, че ми ги показа. — Той й върна апарата. — Брайтън сигурно ти се струва доста заспал в сравнение с това тук.