— Да, има неща, които ми липсват. Макар че престоят ми тук беше страхотна почивка.
— Като стана дума за това, за утре. „Уайт Страйпс“ или „Аркейд Файър“? — попита Фин. — На коя група ще ходиш?
— „Аркейд Файър“. Иска ли питане?
— Каква загуба — каза Фин.
— Наистина ли смяташ така? — усмихна се Имоджен.
— Мога да ти обясня надълго и широко доводите си — изтъкна той. — Но ти наистина изглеждаш изморена, а аз се ядосвам, когато аудиторията ми заспива.
— Прав си — съгласи се Имоджен, като се сви под дебелата завивка. — Да оставим това за друг път.
Беше благодарна, че е под топла завивка в студената нощ.
— Искаш ли тениска или нещо друго, с което да спиш?
— Добре съм — тя изрита обувките си и вдигна крака на леглото.
— Искаш ли утре, като свършиш работа, да погледаме заедно фестивала?
Имоджен се сети сънено за парите, които беше спечелила първия ден, скрити в пластмасова торбичка на дъното на един от фризерите. Пачката пари, които спечели за един ден беше колкото очакваните печалби от събота и неделя.
Тя се усмихна сънено на Фин.
— Не виждам защо да не се позабавляваме малко.
— Страхотно — зарадва се Фин.
Клепачите на Имоджен натежаха и последното нещо, което запомни, преди да се затворят, бяха фееричните светлинки в палатката, които продължаваха да блещукат наоколо й. И гласът на Фин, който й пожела сладки сънища.
Глава двайсет и шеста
— Откъде се взе тази усмивка? — попита Анна Имоджен другата събота.
Имоджен седеше край тезгяха и прелистваше някакво списание.
— Отникъде — отвърна Имоджен. — Не ми ли е разрешено да съм в добро настроение напоследък?
— От доста време не бях я виждала, само това е, а пък ти сияеш вече цяла седмица — отбеляза Анна и си наля чаша кафе от машината. — Да не би нещо да е станало по време на фестивала? — попита тя. — Имам предвид, че ти съобщи как си разпродала всичките ни сладоледи, но сигурно дори и това не би могло да бъде причина да си толкова засмяна.
— Беше ми приятно да сменя пейзажа — обясни Имоджен. — Заредих се с нова енергия.
— Окей — кимна Анна.
Животът на къмпинг в събота и неделя определено беше направил нещо с Имоджен. Слънцето беше изсветлило русите кичури в косата й, но най-очевидната промяна беше положителната й нагласа.
— О, и имам да ти съобщя добра новина — обяви тя жизнерадостно.
— Давай направо — отвърна Анна. — Тъкмо нещо такова ми трябва.
— Чувала ли си нещо за Сара Кавели? Или Канели?
— Канели — каза Анна. — Разбира се, че съм чувала… всички я познават. Тя е на корицата на списание „Хийт“ тази седмица. Какво за нея?
— Само това, че е най-голямата ни фенка — усмихна се Имоджен. — Тази сутрин прочетох в туитър разпалените й излияния по адрес на нашето сорбе с „Ърл Грей“, което опитала в Гластънбъри от „разкошния ни ретро ван“.
— Шегуваш се! — възкликна Анна и настроението й веднага се подобри.
— Знам. Чудесна безплатна реклама, нали?
— Точно каквото ни трябва — съгласи се Анна.
— Тогава защо продължаваш да си депресирана, сестричке? — попита Имоджен. — Или най-малкото, изморена. Имаш сенки под очите. До късно ли стоя снощи?
— Да, до късно — отвърна Анна. Прииска й се липсата й на тонус да не беше толкова очевидна. — Макар и без рокендрол като теб. Стоях до един да правя три нови партиди — сорбе на „Пим“, „Уимбълдън“, което е сметанов сладолед с ягоди, и едно много свежо на вкус краставично сорбе.
Нямаше нищо по-добро от проваления романтичен живот, помисли си Анна, да накара човек да се развихри в кухнята. След разговора й с Джон миналата седмица, тя се зае с готвене, за да може да обмисли всичко. Джон изглеждаше толкова жалък и разнебитен, докато седеше там. Мислите й все още не се бяха избистрили — доверието й в Джон, в тяхната връзка, беше разбито. Такова нещо не можеше да се оправи за една нощ. Но да обърне просто гръб на онова, което споделяха, на Алфи? Нямаше сила да го направи. Трябваше да разбере останало ли бе нещо, което заслужава да бъде спасено.
— Е, наистина си се трудила здраво — отбеляза Имоджен.
— Знам — отвърна Анна. Обикновено споделяше тревогите си със сестра си, но точно сега й беше по-лесно да се държи като че ли нищо не е станало. — Та какво ще кажеш? Нарекох ги „Английска лятна колекция“. Имам и вафлени фунийки за сервиране днес.