Джес стана и направи реверанс.
— Няма нужда да ми благодариш — усмихна се тя.
— Независимо от всичко съм ти много благодарна — отвърна Анна. — Твоят силен като високоговорител глас определено помогна да привлечем вниманието към нас. Това ме накара да се замисля, че подобни работи наистина имат значение, нали? Може би трябва да организираме някакво местно събитие.
— Ами хубаво — каза Джес. — Нещо като промоция в магазина ли?
— Нещо, свързано с местната общност. Много хора никога не идват чак дотук по крайбрежната улица, освен ако нямат някаква специална причина — като например, ако знаят за школата по сърф на Фин. Дойдат ли обаче веднъж дотук, после отново се връщат. Другите собственици на магазини в Аркадата досега се държаха чудесно — Иви и Фин и онова семейство, което продава вестници и списания. Може би, ако направим нещо заедно, нещо като купон на естрадата за оркестъра?
— Чудесно! — Лицето на Джес светна. — Мога да поканя оркестъра на Дан да дойде. Нали се сещаш, оркестърът, който свири на нашата сватба? Те свирят понякога безплатно за приятели, местни парчета и щом успеят да пробутат няколко диска с музика, са щастливи. Освен това съществува и местният Брайтънски духов оркестър, можеш да започнеш с тях. Старите парчета са страхотен хит и се обзалагам, че ще свирят заради саморекламата.
— Идеално — въодушеви се Анна, като записа идеята в бележника си.
— Можем също така да си направим барбекю на плажа — добави тя. — Смятам, че Фин ще се навие да го организира, а това значи, че много от неговите сърфисти ще дойдат. Да се надяваме, че Иви ще ни направи малко знаменца или пък ще изпече кексчета за продан — тя е доста добра в това. Ще бъде ден на хората от местната общност — да се съберат и да се порадват на слънцето, като по този начин направят тази част от крайбрежната улица особено привлекателна.
— Какво замисляте вие двете? — попита Имоджен, докато сваляше якето си и го закачаше.
— Купон — отвърна Джес. — Макар че аз всъщност не би трябвало да се занимавам с това — добави тя и си погледна часовника, — тъй като закъснявам за работа. Ще се видим по-късно.
— „Лято под Аркадата“ — произнесе Анна, вслушвайки се в звученето на фразата, докато Джес изхвърчаше навън. — Събитие, в което ще се включат всички местни дребни фирми.
— Хубаво — одобри Имоджен. — Ами да ковем, докато желязото е горещо и да го организираме още по следващата събота и неделя? Мога да се обадя на Фин. Той е в Корнуол на лагер за сърфисти за няколко седмици, но мога да му се обадя и да проверя дали има някакви идеи.
— Наистина ли? — попита Анна. — Вие какво, сега приятели ли сте?
— Не точно — отвърна Имоджен. — Но предполагам, че съм имала погрешно мнение за него. Срещнах го случайно в Гластънбъри и той всъщност се оказа абсолютно окей.
— Чудесата нямат край — усмихна се Анна.
— Няма смисъл да му имам зъб — каза Имоджен. — Лятото дойде, така че по-добре да го използваме максимално.
Тя взе една лъжичка, гребна си от прясно направеното от Анна сорбе от круши и джинджифил и се облиза усмихнато.
— А това никак не е лошо.
У дома същата вечер Анна седеше със скръстени крака на пода в стаята на Алфи, заедно с него. Той беше облечен в жълта тениска с жираф на нея, която тя му беше купила още първия път, когато той остана да спи, и редеше едно върху друго цветни кубчета.
— Алфи строи къща — обяви той победоносно, като сложи едно зелено кубче върху останалите. Бузките му се бяха зачервили от радостта от постижението. — Строи къща за Анна.
Хепбърн се вмъкна през вратата и се заклатушка към Алфи, като едва не събори кулата от кубчета и потри глава в хълбока на детето. Алфи се прехласна от смях.
— Хеп… ърн — каза той, задъхвайки се от смях. — Гъделичка ме!
Анна изтегли полекичка Хепбърн настрани и го гушна в скута си, откъдето той продължи да ближе ентусиазирано лицето й.
— Къща за Анна и Хеп… ърн! — смееше се Алфи, добавяйки поредното кубче върху кулата си.
Анна се усмихна. Времето, прекарвано с Алфи, я държеше в настоящето както нищо друго. Когато му четеше приказка преди лягане или събираше с него камъчета на плажа, ежедневното напрежение намаляваше или изобщо изчезваше. Той я увличаше в своето ярко и необременено възприятие на света със способността си да създава игриви измислици.