„Ох, нещо не е наред“ — помисли си Анна, докато наблюдаваше как водата изпълва ваната. Притисна възглавницата до гърдите си и думите, които изрече на глас, бяха заглушени от течащата вода.
— Но не мога просто да се откажа, бабо Вив. Нали?
Глава двайсет и седма
На дъската за специалитети — Сорбе с боровинки
Макар да й трябваше известно време, за да го признае пред себе си, от момента, в който заспа, бъбрейки си с Фин в онзи феерично осветен вигвам, Имоджен усети в себе си искрица — само искрица — на привличане към него.
Беше неделя сутрин и те с Анна подготвяха нещата за празненството на естрадата, като тя осъзнаваше факта, че Фин беше само на метри от нея. Щеше да се срещне с него по-късно за пръв път, откакто се бяха видели в Гластънбъри преди две седмици. Тази сутрин тя прекара повече време пред огледалото да си оправя косата, да сплете в нея една малка плитка и да си сложи колие от старо злато, за да поосвежи червената блуза и джинсите.
— Добре, ето ги знаменцата — обяви Иви, влизайки стремително в магазина за сладолед. Около врата й бяха увити ярки триъгълници от плат, а останалите държеше в разперените си ръце, за да не се оплетат. — Цяла нощ си играх, да знаете — усмихна се тя. — Надявам се да ги оцените.
— Прекрасни са — възхити се Анна и заахка около дантелата и шарените парченца плат, които Иви беше избрала и пришила към дълга синя панделка.
— Е, благодаря ти — отвърна Иви с реверанс.
— Това на естрадата ли ще го закачим? — попита Имоджен, като пое част от панделката и прокара пръсти по знаменцата.
— Има една дълга гирлянда за естрадата — каза Иви — и още една за вашия ван. Днес ще продавате от вана, нали?
— Да — потвърди Имоджен.
След колебливото си прохождане, ванът се оформяше като неразделна част от бизнеса. А днес това означаваше, че ще могат да продават сладолед в центъра на празненството.
— Знаете ли какво? — обади се Иви. — Направо е жалко, че баба ви я няма тук. Вивиен най-много от всичко обичаше да събира хората.
— Права си — съгласи се Имоджен, — щеше много да й хареса.
— Разказвала ли съм ви за разпродажбата, която организирахме тук на крайбрежната улица? — попита Иви. Имоджен и Анна поклатиха глави. — Направихме го, когато заплашиха, че ще закрият детското отделение на болницата. Отрупахме сергиите с предмети, които баба ви подреди и им сложи цени. Дойдоха тълпи от хора — деца с родителите си, местни артисти и представители на пресата. Вивиен умееше да разпространява новините.
— Събрахте ли много пари? — попита Имоджен.
— Около петстотин лири стерлинги, мисля — отвърна Иви. — Вече не си спомням. Но реалният резултат беше, че отразяването на събитието от местната преса привлече внимание към кампанията. Това беше преди времето на социалните мрежи и разни други подобни, разбира се, и не беше лесно да накараш хората да забележат нещо. На следващата седмица над хиляда души излязоха да протестират на крайбрежната улица и управниците се принудиха да променят плановете си.
— Каква страхотна история — заяви Анна. — Каквото и да правеше баба Вив, тя го превръщаше в забавление. Това ми липсва.
— Предполагам, че сега това се пада на нас — добави Имоджен. — Трябва днес да направим страхотно празненство в нейна чест.
— Звучи ми добре — съгласи се Иви.
Анна погледна часовника си, после отново към Имоджен и Иви, а кафявите й очи блестяха от нервна възбуда.
— Вече е почти обяд — напомни тя. — Започваме след час. Да излезем ли навън и да приготвим всичко, преди да пристигнат тълпите?
— Защо не започнем оттук? — попита Имоджен, когато излязоха на крайбрежната улица и посочи естрадата. — Да закачим знаменцата. Чакайте, сега ще донеса стълба.
Тя се върна след минута и Иви подпря стълбата на кованото желязо.
— Аз ще ги закача — каза Имоджен, хвана края на гирляндата и се изкатери по първите няколко стъпала.
— В никой случай — каза Иви. — Аз съм ги направила тези знаменца и аз ще ги закача… няма само ти да обереш славата — разсмя се тя добродушно. — Сега съм в по-добра форма от всякога. Старите ми кости още не са ми отказали.
— Какво става тук? — Имоджен чу гласа му, преди да го види. Дълбок, уверен и твърд. Прониза я тръпка от тила до ръцете. — Май сте накарали Иви наистина да свърши нещо.