— Да — подкани го тя спокойно и вдигна вежди.
— … дали ще се освободиш по-късно, когато всичко това свърши — добави той. — Просто… беше ми приятно заедно с теб миналата събота и неделя, Имоджен. И, честно казано, през последните няколко седмици в Корнуол си мислех само как ще те видя отново.
Тя се вгледа внимателно в лицето му, като се съмняваше, че той говори сериозно, но не долови нищо друго, освен доброта и сърдечност. Той докосна леко косата й, прибирайки един немирен кичур зад ухото й.
Ръката му се спря върху загорялото й рамо, той леко я завъртя към себе си и я целуна по устните. Тя се сгуши по-близо до него и усети колко гладка е кожата му. Ръцете й погалиха силните му рамене и гърди. За миг целият свят изчезна, с изключение на тях двамата. Далечният шум на вълните и музиката на оркестъра бяха единственият акомпанимент.
След миг ги прекъсна звънът на телефона на Имоджен в джоба й. Тя се опита да не му обръща внимание, но щом звънът спря, веднага последва съобщение. С виновен поглед тя го прочете.
Тълпите тук са полудели, Имо. Ела да помогнеш?
Имоджен се измъкна нежно от прегръдката на Фин.
— Май Анна има нужда от мен — каза тя.
— Не ме оставяй да те задържам — усмихна се той. — Имам достатъчно ум в главата, за да застана между вас двете и сладоледа.
— Знаеш къде да ме намериш — каза му тя.
— Да. И ще дойда.
Глава двайсет и осма
— Значи днес беше добре? — попита Джон.
— Наистина добре — отвърна Анна.
Седяха един срещу друг в едно кафене в Лейнс, където се бяха уговорили да се срещнат след края на празненството.
— Имаше стотици хора и всички купуваха от нашите сладоледи. Цареше чудесният дух на малката общност. Колко жалко, че баба Вив не можа да го види.
— Звучи ми добре — каза Джон.
— Жалко беше, че и вие с Алфи не успяхте да дойдете — промълви тя.
— Да, така е. Просто го оставих на Миа.
— Само дето… — Анна се поколеба. — Не можеше ли да го доведеш със себе си? Не е далеч от център „Морски свят“. Щеше да се радва.
— Наистина нямах настроение днес — каза той. — Да бъда сред толкова много хора.
Анна се стегна. Напрежението в апартамента ставаше все по-осезаемо през последните няколко дни. Някъде щеше да се пропука.
— Виж какво, Джон, имам чувството, че нещо шикалкавиш. Има ли нещо, за което трябва да поговорим?
Той изглеждаше притеснен и се въртеше нервно на стола си.
— Не, всичко е наред. Просто съм изморен.
— Ти може и да искаш, но аз повече не мога да се преструвам — заяви Анна.
— За какво да се преструваш? — промълви Джон несигурно.
— За теб. За мен. Нещо се промени и аз най-сетне съм готова да го приема. Но мисля, че ми дължиш малко честност във връзка с чувствата си. Знам, че решихме да дадем на връзката ни втори шанс, но не съм убедена, че ще можем. Все още ли имаш чувства към Миа?
Джон помълча.
— Алфи заслужава…
— Не го замесвай — повиши глас Анна. — Не е честно.
— Окей — отвърна Джон. — Доста поразмислих. Когато се разделихме с Миа, бях бесен. Тя нарани гордостта ми, като ме измами, и ми трябваше доста време, за да разбера, че онова, което се случи, се дължеше отчасти и на моето поведение.
— И какво… Сега по-примирен ли си със ситуацията?
— Донякъде. Струва ми се, че много прибързано се отказах. Не поставих потребностите на Алфи на първо място и искам да го направя сега. Готов съм да поема отговорността за случилото се, за това, че го изоставих.
— Ти си добър баща — отбеляза Анна. — Вече го показа.
— Но мога да направя повече. Анна, ние с Миа смятаме, че на Алфи ще му е по-добре, ако сме заедно. Освен това, осъзнах, че искам точно това.
Анна чуваше думите му, но те някак не стигаха до нея. Като че ли целият контрол, който имаше върху ситуацията, изведнъж й се беше изплъзнал.
— Съжалявам, Анна. Знам, че не е точно онова, което ти обещавах. Но ми дадоха втори шанс за щастие и искам да се възползвам от него.
— Говориш сериозно, нали? — Анна изрече думите с мъка. — „Не е точно онова, което ти обещавах“? Много далеч е от онова, Джон. Значи наистина бяхме дотук. Скъсваме.
— Съжалявам. Знам, че не бях наясно с онова, което искам — призна Джон, — но това е, защото самият аз не бях сигурен. Мислех, че ти и аз можем да опитаме. Наистина мислех така, Анна.