Тя успя да вземе душ и да се облече, преди да звънне звънецът на вратата й. Погледна се за последен път в огледалото в антрето, преди да отвори. Беше облякла лилава блуза върху къси джинси и беше вързала хлабаво косата си с тънък светлозлатист шал, който подчертаваше избледняващия й тен. Щеше да свърши работа. Тя отвори вратата.
— Добро утро, Имоджен — каза Фин с леко дрезгав глас.
Изглеждаше още по-разкошно от обикновено в карираната си риза с къси ръкави и джинси, със слънчеви очила в ръка.
— Здравей — каза тя. — Май не само аз усещам последствията от миналата вечер.
— Съвсем малко — призна той. — Морето скоро ще ни освежи. Готова ли си?
— Готова, както винаги.
Тя си взе нещата и го последва през улицата, затваряйки входната врата след себе си.
Качиха се в неговия ван. Щом седнаха, Фин се наведе и я целуна нежно, като проточи леко целувката си. Тя усещаше топлия дъх на афтършейва му, който се смесваше с почти неуловимия чист аромат на косата и кожата му.
— Снощи наистина ми беше хубаво с теб — каза той.
— И на мен — отвърна тя. — Най-хубавата вечер, която съм имала от векове. На кого са му притрябвали лъскави ресторанти?
— За тях винаги има време — каза той, завъртя ключа и запали двигателя.
— Кой ти говори за следващ път? — усмихна се тя. — Във всеки случай се надявам днес да се държиш строго професионално. Интересувам се само от инструкциите ти по каране на сърф, нали знаеш?
— Не бих и мечтал да премина чертата — отвърна Фин. Погледна към нея и й намигна.
— Точно от това се тревожех — пошегува се Имоджен. — Водиш ме на някакво изолирано място съвсем сама, нали така? Мама ме е предупреждавала за мъже като теб. Във всеки случай далеч ли е този залив?
— На около час път — отвърна той. — Заслужава си пътуването. И обещавам да се държа прилично.
Докато пътуваха, улиците с джорджиански къщи отстъпиха място на зелени поля и живописно крайбрежие. Имоджен избираше музиката от айпода на Фин и двамата бъбреха непринудено. Фин й обясни основните правила на сърфирането. Времето минаваше бързо и сякаш не беше изминал и час, когато Фин спря вана на малък паркинг на ръба на една скала.
— Ела да погледнеш — каза й той и отвори вратата на колата.
Излязоха навън. Под тях се разкриваше съвършено заливче във формата на подкова, съвсем пусто и оградено от скали от двете страни.
— Прекрасно е — каза Имоджен, след като излезе от вана. — Ако беше по-топло с двайсет градуса, би било по-хубаво дори и от Тайланд.
— Страхотно е, нали? Идвам тук, когато имам почивен ден. Знам, че няма да срещна никой от учениците си, а е и достатъчно тихо и спокойно за размишления. Хайде да те облечем и скоро студът ще е последното нещо, за което ще се сетиш.
Край отворения багажник на вана Имоджен се съблече по бикини и навлече отгоре един неопрен. Опита се да се абстрахира от факта, че Фин стоеше само на половин метър от нея, също разсъблечен.
— Не гледам — отбеляза той, като че ли прочел мислите й. — Обещавам. Макар че няма да те лъжа, никак не ми е лесно.
— Ще ми вдигнеш ли ципа? — попита тя и той застана зад нея, за да й закопчае неопрена. Отмести нежно косата й на една страна и я целуна по врата, което я накара да потръпне.
Тя го плесна игриво.
— Да карам сърф ли ще ме учиш или какво?
— Обичам ревностните ученици. Сега надясно и надолу.
Той я поведе надолу по камениста пътека до плажа, като носеше дъските и на двамата.
Когато слязоха на плажа, Имоджен се стегна да посрещне студа, а после взе дъската си и пое към водата.
— Искаш да почнем веднага ли? — попита я Фин.
— Не понасям чакането — отвърна тя. — Бързо ще схвана за какво става дума.
— Окей, ако си сигурна. Тази е добра — каза Фин и посочи една вълна зад Имоджен, която набираше сила. — Хвани я и после се опитай да се изправиш колкото се може по-бързо.
Имоджен се съсредоточи върху вълната, изчаквайки точния момент да се качи на дъската. Скочи, но краката й се хлъзнаха и тя рязко се наклони напред, падна напред с главата в океана, а морската вода й напълни носа.
Тя зарита, за да се измъкне на повърхността, но когато изплува и отвори очи, видя дъската, от която бе паднала, готова да се стовари на главата й.
— Хванах я — каза Фин, като задържа дъската и я отмести по-надалеч. Имоджен си пое въздух на пресекулки. — Добре ли си?