— Добре съм — сопна се тя. Отметна мокрите кичури коса от очите си и взе отново дъската си. — Готова за втори тур.
Зад нея се надигаше друга вълна. Тя се приготви и я яхна, но този път стъпи по-назад върху дъската за сърф. Когато се изправи на нея, разпери ръце, както й беше показал Фин и запази равновесие, яздейки вълната до брега.
Обърна се и го погледна.
— Видя ли? — извика му, ликуваща.
— Направи го — извика й той в отговор. — Браво!
След няколко часа във водата, те се върнаха във вана, за да се изсушат и преоблекат.
— Искаш ли да си направим пикник? — попита я Фин. — Мисля, че го заслужихме.
Той извади сак от багажника и тя го последва до едно затревено място с изглед към залива. Фин постла одеяло и извади от сака сандвичи и вино.
— Впечатлена съм — каза Имоджен. Отхапа от сандвича си и отметна назад коси. — И съм благодарна, тъй като умирам от глад. Но беше забавно. Мисля, че сега разбирам как си се увлякъл толкова.
— Радвам се да го чуя — каза Фин. — А ти започна наистина добре.
— От самото начало ли ти хареса сърфирането?
— От ден първи. Това е единственото нещо, което си представям, че бих могъл да работя и имам късмет, че правя точно това.
Той полегна назад и се опря на ръцете си. Морето беше оцветено в тъмносиви и зелени тонове, чайките се стрелкаха надолу и докосваха повърхността на водата с шумни крясъци. Пред тях, изчистен, се простираше хоризонтът. В този миг Имоджен имаше чувството, че са единствените двама души на света.
— Та какво мислиш? — попита я той. — Реших, че може да ти хареса тук. Същото море, само че някак си по-диво.
— Прекрасно е — отвърна тя. Усещаше енергията на водата, която се блъскаше пред нея, неспокойна, бореща се с някаква невидима сила. — Страховито, но прекрасно.
Вдясно от себе си виждаше как вълните се разбиваха в тъмните скали.
Фин стисна нежно ръката й. Погледите им се срещнаха и той я привлече в прегръдките си, започна да я целува нежно, а после все по-настойчиво, докато легнаха един до друг на одеялото.
Глава трийсета
Анна затвори входната врата след себе си и влезе в апартамента. Беше си вкъщи и въпреки това — по-малко от седмица след раздялата с Джон — всичко изглеждаше различно. Тя влезе в спалнята и седна на леглото, за да отпочинат краката й след още един натоварен ден в магазина. И без да поглежда, тя знаеше къде какво липсва — половината гардероб беше празен, в шкафа в банята имаше две свободни полици, където Джон държеше самобръсначката и афтършейва си. Във всекидневната нейните дивидита и сидита се бяха килнали настрани, тъй като вече не ги подпираше колекцията на Джон. Докато все още й трябваше време да свикне с празнините, тя все пак беше благодарна, че той се изнесе бързо и че не остави апартамента осеян с разни неща, които да й напомнят за него. Така беше по-лесно.
Откакто Джон си отиде, не я хващаше сън, в главата й все се въртяха мисли за случилото се, за онова, което би могла да направи другояче, а отговори все нямаше. Липсваше й тялото му до нейното нощем в леглото, успокояващото чувство, че ако нещо не беше наред, той е там.
Споделяната някога от двама им интимност обаче, начинът, по който един разговор или шега можеха да я накарат да се усмихне часове по-късно — всъщност кога за последен път бе изпитвала подобно нещо? Като се обърнеше назад, нещата бяха започнали да се променят от мига, в който те с Джон заживяха заедно, а може би дори и по-рано. Тя толкова се стараеше всичко да е наред, че не й оставаше време да се огледа и да разбере, че всъщност нищо не беше както трябва.
Анна стана и отиде в свободната стая. Защото сега тя беше точно това — малка стаичка, която ставаше за кабинет, място, където можеше да си води сметките и да извършва други административни дейности, свързани с магазина. Анна се насили да не се вглежда в пъстрия скрин и малкото креватче. Може би можеше да подхване ново хоби, за което стаята щеше да й послужи. Да сложи тук компютъра си и да пише — можеше да състави готварска книга с летни рецепти за сладоледи.
Тя хвана края на скрина, при който Алфи бе дотичал възбудено, за да го пипне. Пръстите й се задържаха върху дръжката, после тя бавно отвори горното чекмедже. Беше празно. Второто — също. Третото чекмедже… отначало и то й се стори празно, но после я видя. Забутана отзад в него беше една от тениските на Алфи — жълтата с жирафа отпред, която тя му беше подарила.