— Направо сияеш, колкото и да ми е мъчно да го призная. Любовна история ли надушвам?
— Да — отвърна Имоджен. — Или поне аз мисля така.
— Познавам ли го?
— Да, всъщност е съвсем близо до нас.
— Фин — каза Анна, като се усмихна на прозрението си. Усмивката на Имоджен веднага потвърди подозрението й. — Хубаво. Известно време добросъседските отношения ще продължат.
— Би трябвало — отвърна Имоджен.
— Виждам, че нямаш търпение да ми разкажеш подробности. Давай.
— Добре. Ами разбирахме се наистина чудесно, когато се срещнахме в Гластънбъри, но по някаква причина нищо всъщност не се случи. Само едно приятно привличане. После излязохме заедно онази вечер след купона тук на плажа и като че ли всичко дойде на мястото си. С него ми е лесно, мога да разговарям дори и за сериозни неща.
— А вчера?
— Той ме закара до един прекрасен изолиран залив и ме научи да карам сърф. А следобеда си направихме пикник и бъбрихме.
— Звучи страхотно — отбеляза Анна.
Не можеше тайничко да не се възхищава на който и да било мъж, който успееше да устои на темпото на Имоджен, да не говорим за това да поддържа интереса й.
— Точно така си беше — каза Имоджен. — Така си е. Чувствам се леко откачена. По един приятен начин.
— Може и да не съм експерт по любовните въпроси, което личи от съсипания ми любовен живот в момента, но съм почти сигурна, че това е на добре. Кога ще се видите отново?
— Тази вечер, ще ме води на вечеря. В някакъв луксозен ресторант. След малко се втурвам по магазините да си купя нещо по елегантно.
— Струва ми се, че той здравата е хлътнал — каза Анна. — И определено изглежда приятно момче. Нали ще си добра с него, а?
— Разбира се, че ще съм добра — отвърна Имоджен, като завъртя очи. — Какво, за бога, те кара да ми задаваш такъв въпрос?
Глава трийсет и първа
— Реших, че можем да опитаме нещо по-скъпо този път — усмихна се Фин, докато наливаше на Имоджен чаша шампанско.
Седяха на закътана и тиха, осветена от свещи маса във френски ресторант. Имоджен си беше купила с отстъпка червена рокля и черен шал от един от магазините в града и затова смело се изръси за чифт нови черни обувки с висок ток. Радваше се, че си бе дала труда.
— Тук ми харесва — каза тя. — Всъщност не съм свикнала с подобни ресторанти, честно казано.
— Може би ще трябва да свикнеш, след като магазинът върви така добре.
— Беше страхотно лято — съгласи се Имоджен. — И изглежда, че най-сетне печелим някакви пари. Благодаря на бога.
— Вие двете наистина го накарахте да проработи, нали? — подхвърли Фин, като погледна през масата към Имоджен. — Искам да кажа, не бях прав, много строго ви съдех в началото…
— Имаше основателни причини — отбеляза кротко Имоджен.
— Но вие се справихте. През последните няколко седмици магазинът е претъпкан с клиенти и по цял ден слушам само какво сте качили на дъската за специалитетите или коя знаменитост се прехласва по сладоледите ви.
— Благодаря — каза Имоджен. — Все още ми е трудно да повярвам, че постигнахме това. Че направихме нещо, което нашата баба щеше да се радва да види и че всъщност май в момента измъкваме татко от депресията, в която изпадна. Анна винаги е мечтала да прави нещо такова — обичаше готвенето още от дете. Може и да беше й се изплъзнало от погледа за известно време, но сега става ясно, че е родена да готви.
— Ами ти? — попита Фин.
— Какво аз? — Имоджен отпи от чашата си.
— Спомена сестра си, баща си, баба си. Мечтите на всички тях са свързани с успеха на „При Вивиен“, а и ти помогна за сбъдването на тези мечти.
Имоджен усети как в гърдите й се разлива топлина при думите на Фин и на устните й цъфна усмивка. Защото беше вярно. Въпреки всички проблеми… ами, направо катастрофи… които бе предизвикала, тя беше успяла… Беше помогнала семейството й да бъде щастливо.
Лешниковите очи на Фин приковаха нейните.
— Искам да кажа, магазинчето и твоя мечта ли е?
Имоджен се замисли.
— Не знам — отвърна тя.
След вечеря Имоджен и Фин тръгнаха по крайбрежната улица. Той я беше обвил с ръка, притискаше я до себе си и отблъскваше студения бриз. Имоджен се чувстваше добре и леко замаяна от изпитото шампанско. Всичко беше толкова естествено с Фин, сякаш го познаваше отдавна.