Все още отчаяно й липсваше Алфи. Липсваше й и Джон. Но когато предната вечер се прибра в апартамента, тя изведнъж разбра, че той не е празен без тях двамата. Просто се подготвяше да бъде напълнен с нещо ново. Нещо, за което Анна сега имаше място.
През почивката Анна отвори лаптопа и включи имейла си. Откри ново съобщение.
До: Анна
От: Матео
Скъпа Анна,
Поздрави от другата страна на океана. Прости ми, че ти пиша. Знам, че имаш свой собствен живот в Англия и всъщност би трябвало да те оставя на мира. Но истината е, че не мога да спра да мисля за теб.
Знам, че ти не искаше да ти казвам какво изпитвам към теб, когато беше тук. Но сега не можеш да ме спреш (ха!). Когато влизаше в стаята, тя светваше. Искам такова нещо в живота си. Искам те в живота си.
Анна попиваше бавно думите на Матео. Да научава за чувствата му директно от него я изпълваше с топлина.
Сигурно мислиш, че трябва да ми съобщиш, че имаш приятел. Не се тревожи, аз вече знам. Ти никога не си загатвала нещо различно. Шан ми каза, но аз вече се бях досетил.
Независимо от това, ще използвам този шанс. Защото не го направих тогава… така е. Предполагам, че ще се превърна в тъжен старец, който се чуди как биха могли да се развият нещата.
Надявам се, че си щастлива. Но ако не си… Или ако някой ден в бъдеще няма да бъдеш… Аз съм тук. Най-малкото, бих могъл да ти направя хубав сладолед, за да те разведря.
Сега ще натисна „Изпрати“ (Няма да се изплаша!)
Анна, не мога да те забравя.
На Анна й бяха необходими няколко минути, за да осмисли думите му. После отвори нов прозорец и започна да пише.
До: Матео
От: Анна
Здравей, Матео, Благодаря за писмото.
Тя се поколеба. Не й прозвуча добре. Натисна „Изтрий“, докато не заличи всичко.
Беше чудесно да прочета…
„Изтрий“
И започна да пише отново.
Опитай това
После подхвана наново.
Гранита с манго и малини
Продукти…
Когато свърши да пише, пое си дълбоко дъх и натисна „Изпрати“.
Глава трийсет и трета
На дъската за специалитети — Възхитителният сладолед за кучета на Хепбърн
В четвъртък сутринта Имоджен вървеше по камъчетата на плажа в Кемп Таун, където бреговата ивица беше по-свободна и тя можеше да хвърля топката на Хепбърн, без върху нея да скачат стотина други, по-едри кучета. Облечена с джинси и избеляла тениска, с невчесана коса и без капчица грим, тя излезе от къщи, за да си проветри главата, след като си запази място за полета на 17 август, след седмица и половина. Не очакваше да види никой познат.
До самата вода с група курсисти обаче стоеше Фин. Показваше им как да се изправят на дъските, точно както беше показал и на нея преди няколко дни. Той демонстрира умело движението, а после курсистите от групата се опитаха да го повторят. Той я видя, преди тя да успее да се извърне.
— Имоджен — извика той, обръщайки гръб на групата.
Тя се усмихна и му махна, но инстинктивно ускори крачка. Не бяха разговаряли след срещата им в края на предната седмица и тя не знаеше какво да му каже.
Преди обаче да е направила и няколко крачки, Фин вече стоеше до нея върху каменистия плаж и нежно я хвана за ръка.
— Хей — каза той.
— Здравей — отвърна Имоджен, опитвайки се да изглежда спокойна. Хепбърн я гледаше въпросително с огромните си кръгли кафяви очи. „Харесвам този мъж — като че ли казваше той. — Защо се опитваш да му избягаш?“
— Май че си по средата на урок — отрони най-сетне Имоджен.
— О, не се тревожи за това — отвърна Фин. — Мисля, че ще им дойде добре да се поупражняват.
Имоджен погледна през рамото му и видя, че мъжете и жените продължаваха да се борят с дъските си, избухвайки в шумен кикот, когато отново падаха на земята.
— Може би си прав. — Тя се усмихна въпреки нервността си.
— Всичко наред ли е? — попита Фин. — Нещо много се умълча.
— Извинявай — каза тя, като се сети за всички съобщения и позвънявания, които игнорираше. — Седмицата беше напрегната.
— Виж, вероятно ще съжалявам за това — започна Фин и я погледна право в очите. — Но във всеки случай щях да играя с открити карти. Наистина те харесвам, Имоджен, и с теб се чувствах невероятно през последните няколко седмици. Затова не се отказвам. Не знам какво мислиш ти, но аз упорито не се отказвам. Така че — продължи той, — ако бях по-малко заблуден, определено щях да приема, че не те интересувам. Но истината е, че наистина искам да се срещнем отново.