Постепенно Имоджен започна да проумява онова, което казваше Фин и на устните й цъфна усмивка.
— Какво ще кажеш да ти правя компания? — предложи Фин. — Няколко месеца на плажа, не се сещам за нищо по-хубаво от това, или пък за някой друг, с когото бих искал да си прекарвам времето.
Имоджен остави думите да проникнат в съзнанието й и да добият реалност. Фин — Фин и тя — в Тайланд. Заедно.
— Това ще ни даде шанс, нали? — попита Имоджен.
— Да — отвърна той. — Освен това ще е забавно. А ако не проработи, всеки ще си поеме пътя. Но нещо, не знам точно какво, ми подсказва, нещо като прозрение… Имам чувството, че може и да успеем.
— Знаеш ли какво, Фин — каза Имоджен, цялата разцъфнала в усмивка. — Мисля, че идеята ти е блестяща.
Глава трийсет и четвърта
На дъската за специалитети — Сорбе от шампанско
— Голяма фунийка с лешников и фъстъчен сладолед, моля — поръча Джули, около петдесетгодишна жена, която бързо стана редовен клиент на „При Вивиен“.
След като изпрати рецептата си на Матео, Анна не получи никакво съобщение повече от него. Предвид предстоящия прощален купон на Имоджен и Фин и перспективата наистина да започне да управлява магазина сама, тя имаше достатъчно важни неща, за които да мисли.
Но беше изминала повече от седмица. Цели десет дни, откакто му писа. И неизвестно защо, мислите й се въртяха само около това. И около онова, което Матео й беше писал в предишното си съобщение.
— Да, добре — каза Анна, като се отърси от мислите си. — Готово.
— Какво ти става, миличка? — попита Джули. — Тази сутрин като че ли не си на този свят.
— Има нещо такова — призна Анна. — Ще се оправя. Мисля си за разни неща, това е.
— Е, не си сама в това отношение — отвърна Джули благо. — Може би трябва да се полекуваш със собственото си лекарство. — И тя посочи сладоледите във витрината. — На мен със сигурност ми помага.
Джули пое фунийката с усмивка и си тръгна. „Може би е права“ — помисли си Анна. Обикновено не ядеше, докато беше на работа, освен да опита някой от експерименталните си продукти. Но днес, когато имаше нужда от утешение, май заслужаваше да направи изключение. Тя си взе една фунийка и щедро загреба от шоколадовия сладолед с макадамия, а после седна на едно високо столче да го изяде. Парченцата шоколад и ядки, които се редуваха, направо можеха да доведат до пристрастяване. Докато попиваше ароматите и им се отдаваше с наслада, всякакви мисли за Матео или за предстоящите натоварващите месеци, които я очакваха в магазина, се изпариха.
— Подяждаш си печалбите, а? — чу тя познат мъжки глас.
Познаваше този глас не по-зле от собствения си. Погледна и видя ведрата усмивка на баща си. Имаше няколко нови бръчки около очите, но с изключение на това изглеждаше както винаги.
— Татко, ти тук!
— Разбира се, че съм тук. Не мога да пропусна прощалния купон на Имоджен. Ние с майка ти отдавна се каним да ви посетим, но аз не се чувствах добре. Съжалявам — извини се той.
Анна се пресегна и стисна лекичко ръката му.
— Изглеждаш по-добре, татко — окуражи го Анна. — А така ли се чувстваш?
— Щом съм тук. — Той се усмихна. — Благодарение на майка ви. Тя е моята опора. Във всеки случай тя беше изключително развълнувана покрай купона, особено след като ще се запознае с онова ново момче на Имо.
— Радвам се да ви видя. А мама къде е сега? — И тя хвърли поглед към вратата.
— На фризьор е в хотела. Отседнали сме в „Гранд хотел“. Реших, че в общи линии ще ни е по-лесно, отколкото да отседнем в къщата с всичките й спомени. Аз обаче не устоях да не се отбия и да кажа здрасти.
Анна разпери ръце и баща й я прегърна. За секунда двайсет и осемте й години се стопиха на осем. Чувстваше се защитена в силните му ръце.
— Изцапа ми пуловера със сладолед — засмя се баща й и изтръска парченце, което тя случайно беше размазала върху ръкава на вълнения му пуловер.
— Ох, съжалявам. Рискове на професията. — Ана се разсмя. — Но като заговорихме за сладолед, какво мислиш за магазина? — И тя разпери широко ръце, за да обхване всички промени, които той бе претърпял.
— Просто е невероятно — похвали я баща й. — Вие положихте толкова усилия, и двете. Изглежда даже по-добре, отколкото на снимките, които изпратихте.