Ръцете на Скарлет трепереха. През цялото време Тела се е опитвала да ги спаси. А Скарлет не е успяла да свърши своята част от задачата. Опитала се бе да върне Тела, но явно любовта й не е била достатъчно силна.
Светът от другата страна на овалния прозорец продължаваше да губи цветовете си. Каквато и магия да поддържаше Каравала, тя се разпадаше бързо и отнасяше със себе си сградите и улиците. Всичко навън изчезваше бързо, а по бузите на Скарлет отново потекоха сълзи.
— Глупава Тела.
— Според мен „умна“ би било по-точното определение.
Скарлет се завъртя.
Момиче с дяволита усмивка и ангелски къдрици.
— Тела? Наистина ли си ти?
— О, моля те, каква изтъркана реплика. — Тела влезе в стаята, къдриците й подскачаха при всяка стъпка. — И недей да плачеш, умолявам те.
— Но ти умря пред очите ми — заекна Скарлет.
— Знам и едно мога да кажа — да паднеш от високо не е най-приятната смърт. — Тела се ухили отново, но смъртта й, без значение колко краткотрайна и фалшива е била, все още изглеждаше твърде реална и твърдескорошна, за да се шегува с нея.
— Как си могла… да ми причиниш това? — упрекна я Скарлет. — Как можа да скочиш от балкона пред очите ми?
— Май е по-добре да ви оставя сами. — Каспар тръгна към вратата и погледна пътьом към Скарлет. — Надявам се, че не се сърдиш. Ще се видим ли на празненството?
— Празненство? — повтори Скарлет.
— Не му обръщай внимание — каза Тела.
— Стига си ми казвала какво да правя! — Скарлет изгуби контрол над чувствата си. Разплака се отново, с онзи истеричен плач, от който хълцаше и кихаше.
— Толкова съжалявам, Скар. — Тела се приближи и я прегърна. — Не исках да минеш през всичко това.
— Тогава защо го направи? — Скарлет се отдръпна с хълцане и застана така, че едното от креслата да е между двете им. Колкото и облекчена да се чувстваше от последното развитие на нещата, не можеше да се отърси от спомена за смъртта на Тела. Как държи в ръцете си мъртвото й тяло. Мисълта, че никога повече няма да чуе гласа й.
— Знаех, че любовта ти може да ме върне към живота — каза Тела.
— Но аз не те върнах. Легендата така и не ми даде желанието.
— Желанието не е нещо, което ти дават — обясни Тела. — Легендата би могъл да ти даде малко магия, която да помогне, но желанието се сбъдва само ако го искаш повече от всичко.
— Значи твърдиш, че аз съм те върнала към живота? С желанието си? — Скарлет още не можеше да го проумее. Когато сестра й се появи жива и здрава преди минути, първата й мисъл бе, че смъртта й е била някакъв сложен номер. Ала сега лицето на Тела беше съвсем сериозно, без следа от глупавите шеги, с които беше започнала. — Тела, ами ако не се беше получило?
— Сигурна бях, че ще се получи — твърдо каза Тела. — Никой не ме обича колкото теб. Ти би скочила от балкона, ако Каспар те бе убедил, че така ще ме защитиш.
— Не знам — измърмори Скарлет.
— Аз обаче знам — настоя Тела. — Ти не ме видя по време на играта, но истината е, че на няколко пъти се измъквах, за да видя как се справяш. Дори когато не премина изпитанията, пак бях сигурна, че ще успееш да ме спасиш.
— Изпитания? — повтори Скарлет.
— Легендата настоя да те подложим на няколко изпитания. Обеща ми, че ще осигури необходимата магия, но държеше да е сигурен, че искаш желанието достатъчно, иначе планът нямаше да сработи. Точно затова жената в магазина за рокли те попита какво искаш най-много.
— Но аз се провалих тогава.
— Не на всичките изпитания. Премина успешно най-важното и това беше достатъчно. Ако се беше провалила и на него, аз нямаше да скоча.
Скарлет си спомни какво беше казал Каспар, когато я накара да отстъпи към ръба на балкона. „Ако не си готова да го направиш, никога няма да я спасиш.“
— Моля те, не се ядосвай. — Сърцевидната уста на Тела се изопна в черта. — Направих го и за двете ни. Самата ти каза, че ако избягам, баща ни ще ме преследва до края на света.
— Но не и ако си мъртва — довърши вместо нея Скарлет.
Тела кимна мрачно.
— Когато двете с теб се измъкнахме от Трисда, оставих на баща ни два билета за Каравала с бележка от Легендата, че ще ни намери там.
Скарлет си пое треперливо дъх, представила си как Тела се промъква в кабинета на баща им. Все още се изкушаваше да я смъмри за този ужасно опасен план, но за пръв път си даваше сметка колко е подценявала сестра си. Малката й сестричка беше по-умна, по-съобразителна и по-смела, отколкото си беше мислила Скарлет.
— Можеше да ми кажеш.
— Исках да ти кажа. — Тела заобиколи предпазливо креслото, докато двете не застанаха лице в лице. Беше се преоблякла — вместо съсипаната рокля, в която беше умряла, сега носеше бяла. Призрачен оттенък на бялото и Скарлет се запита дали сестра й нарочно не е избрала роклята заради цвета. Сякаш драмата и така не беше достатъчна. — Идея си нямаш колко ми беше трудно да си мълча, докато още бяхме на Трисда, а на балкона бях уплашена до смъ… беше ми много нервно. Но мълчанието ми беше част от сделката. Според Легендата истината би те подложила на твърде голям натиск и не било изключено да се издадеш. Освен това негодникът обича игричките си. — Тела свъси вежди.