Скарлет остана с впечатлението, че играта е надхвърлила сделката, сключена от сестра й. Което не биваше да я изненадва, предвид всичко, което беше научила за Легендата.
— Значи не е имало нищо общо с баба ни?
Тела кимна.
— Вярно е, че са имали романтична връзка и тя не свършила добре, защото баба избрала друг мъж, но Легендата никога не е давал клетва да унищожи всичките й потомки. След като баба отишла на Завладените острови да се омъжи за дядо, тръгнал слух, че е избягала там да се скрие от Легендата, защото той искал отмъщение, но това също не отговаря на истината. Убедена съм, че много жени са топлили леглото му след нея.
Скарлет се замисли за Роза и за всичко, което Тела бе написала в писмата си. Легендата явно не се беше клел да съсипе баба й, но по всичко личеше, че разбитото му сърце е унищожило поне една друга жена. Освен това й се струваше, че представлението, което им беше устроил, не би било чак толкова жестоко, ако двете не бяха внучки на неговата Аналиса.
Имаше и други въпроси за Легендата, но повече не можеше да си затваря очите за острата болка от една друга смърт, която разяждаше мислите й.
— Трябва да знам за Джулиан.
Тела прехапа устни.
— Чудех се кога ще попиташ за него.
— Какво искаш да кажеш? — грубо се сопна Скарлет. Имаше десетки въпроси, но нямаше сили да зададе основния — дали е жив, или е мъртъв. Откакто Тела се бе появила, тя се надяваше, че и Джулиан не е наистина мъртъв. Ала лицето на сестра й стана непроницаемо и Скарлет се уплаши, че днес не й се полага втори щастлив край. — Знаела си, че той ще умре?
Тела кимна бавно.
— Боя се, че това може да се окаже по моя вина.
41
Секарлет пребледня и се срина в креслото.
— Заради теб са го убили.
— Моля те, не се разстройвай. Опитвах се да те защитя.
— Но да го убият?
— Той всъщност не е мъртъв — увери я Тела.
— Тогава къде е? — Огледа се, сякаш очакваше Джулиан всеки миг да влезе в стаята. Но вратата не се отвори, Тела се намръщи и паниката отново сграбчи в хватка сърцето на Скарлет. — Ако е жив, защо не дойде с теб?
— Успокой се и ще ти обясня всичко. — В гласа на Тела се долавяше леко треперене. — Преди играта да започне, казах на Легендата, че не искам някой да ти завърти главата. Знаех, че държиш да се омъжиш за графа. Тази идея никога не ми е харесвала, но исках сама да се откажеш от нея, по свои причини, а не заради някой актьор от Каравала. Така че… — Тела замълча, после избълва на един дъх: — Казах на Легендата, че ако това все пак се случи, искам актьорът да бъде изваден от играта преди края й и ти да вземеш самостоятелно решението си за своя годеник. Сега разбирам, че съм допуснала грешка. Но се кълна, че исках да защитя сърцето ти.
— Не е трябвало да…
— Не е нужно да го казваш. — Тела се залюля на пети и смръщи отново вежди. — Знам, че допуснах много грешки. Представях си, че нещата ще се развият другояче. Не си давах сметка колко непредсказуем е Легендата. По план трябваше да извади Джулиан от играта на по-ранен етап, а и никога не ми е хрумвало, че ще нареди да го убият пред очите ти.
Видно бе, че Тела съжалява искрено, но това с нищо не облекчи ужаса, който вилнееше в гърдите на Скарлет. Никой не бива да вижда как двамата най-скъпи на сърцето му хора умират в една и съща нощ.
— Значи Джулиан е жив, така ли?
— Да, съвсем жив. Мислех, че ще се зарадваш. — Тела вдигна високо вежди. — От онова, което чух за двама ви, сметнах, че…
— Предпочитам да не обсъждам чувствата си в момента. — Нито тях, нито нещата, които е чула сестра й. Всичко това започваше да й идва в повече. Твърде много истински нишки, преплетени с фалшиви нишки, неразличими една от друга. Би трябвало да се радва, че Джулиан е жив, но все още чувстваше болката от смъртта му, а мисълта, че всичко е било преструвка, означаваше, че онзи Джулиан, в когото се бе влюбила, всъщност никога не е съществувал. Било е просто роля, изиграна от актьор на Каравала.
— Трябва да разбера как работи това нещо. Кое е истинско и кое не е. — Очите й отново се пълнеха със сълзи. Знаеше, че би трябвало да се чувства щастлива и наистина изпитваше известно облекчение, но извън това беше страшно объркана.