Още едно вдишване.
Стаята се разшири едва доловимо.
Отвън все така не се чуваха звуци, издаващи присъствието на баща й. Никакви стъпки или дишане. Нито онази противна миризма.
След още миг-два стената зад гърба й се затопли в ярък контраст с влажната й рокля. С разширяването на стаята Джулиан също започна да се отпуска. Голяма част от тялото на Скарлет още го докосваше, но не толкова плътно като преди. Гръдта му се движеше в ритъм с нейната, бавно и равномерно, а стените все така се отдръпваха.
С всеки дъх, който поемаха, стаята се затопляше. Скоро по тавана се появиха точици светлина като лунен прах и осветиха кръгла светеща дръжка над дясната ръка на Скарлет.
— Чакай… — предупреди я Джулиан.
Но Скарлет вече бе отворила вратата. И в същия миг стаята изчезна. Пред и зад тях се протягаше нисък проход, в стените му бяха забити счупени мидени черупки, които светеха като камъчетата преди, а подът беше покрит с пътечка от нежно-розов пясък.
Джулиан изруга.
— Мразя този тунел.
— Поне се отървахме от баща ми — отвърна тя. Стъпки не се чуваха отникъде. Единственият звук беше от океански прибой в далечината. На Трисда нямаше розови плажове, но ехото на прибоя й напомни за дома, както и за още нещо.
— Откъде си знаел, че ще мога да те вкарам в играта? — попита Скарлет. — Получих поканите, след като ти пристигна на Трисда.
Джулиан разрита пясъка с крак и ускори стъпка.
— Не ти ли се струва странно, че даже не знаеш името на човека, за когото ще се омъжваш?
— Сменяш темата — отбеляза Скарлет.
— Не, това е част от отговора.
— Добре — каза тя и сниши глас. Все още не чуваше други стъпки, освен техните, но не искаше да рискува. — Името му е тайна, защото баща ми така иска, да контролира всичко.
Джулиан се заигра с верижката на джобния си часовник.
— А ако има и нещо друго?
— Накъде биеш?
— Мисля си, че може би баща ти се е опитвал да те защити. И преди да се развикаш, изслушай ме, моля те — побърза да добави той. — Не казвам, че баща ти е добър човек. От малкото, което видях, бих го нарекъл гадно копеле, но извън това мога да разбера основанията му да пази някои неща в тайна.
— Слушам те — подкани със свито гърло Скарлет.
Джулиан й разказа онова, което Скарлет вече знаеше — за Легендата и баба й Аналиса. Макар че неговата версия беше различна. В неговия разказ Легендата бе значително по-талантлив и невинен в началото. Важна за него била единствено Аналиса. Именно заради нея се превърнал в Легендата, а не от жажда за слава. А после, точно преди първото представление, я заварил в обятията на друг, по-богат мъж, за когото от самото начало смятала да се омъжи.
— След това Легендата откачил. Заклел се да унищожи Аналиса, като нарани семейството й така, както тя била наранила него. Понеже Аналиса му била разбила сърцето, той се заклел да стори същото с дъщерите и внучките й, ако такива имат нещастието да се родят в нейното семейство. Щял да провали шансовете им за щастлив брак и любов, а ако в допълнение полудеели, толкова по-добре.
Последните думи Джулиан се опита да омаловажи с тона си, но Скарлет все още помнеше ясно съня си. Легендата не просто караше жените да се влюбват в него, а ги подлудяваше в буквалния смисъл на думата. Без съмнение правеше същото и с Тела в момента.
— Затова, когато с приятелите ми научихме за твоя годеж — продължи той, — знаехме, че е само въпрос на време Легендата да те покани на Каравала, за да провали сватбата ти.
И отново се постара думите му да прозвучат безобидно. Само че цялото бъдеще на Скарлет беше заложено на годежа й. Без този брак беше обречена да живее на Трисда с баща си.
Пясъчната пътечка ставаше все по-стръмна и Скарлет се задъха от усилието да върви по нея. Мислеше за глупавите писма, които беше изпращала през годините. Никога не ги беше подписвала с пълното си име, освен последното, в което беше споменала за сватбата си — и именно на онова писмо Легендата беше отговорил.
В историята на Джулиан имаше смисъл, само че Скарлет се чудеше как обикновен моряк като него се е добрал до толкова много информация. Тя изгледа с присвити очи тъмнокосия мъж, който вървеше до нея, и зададе въпроса, който многократно я беше измъчвал:
— Кой си ти всъщност?
— Да кажем само, че семейството ми има дебели връзки — отвърна той и я стрелна с усмивка, която според мнозина би била очарователна, но Скарлет не съзираше в нея и сянка от щастие.
Спомни си клюките, които беше дочула в съня си. Че семейството на Джулиан прогонило сестра му, когато научили за срамната й връзка с Легендата. Доколкото познаваше Джулиан, той не би постъпил така безмилостно, но явно въпреки това чувстваше вина за стореното. А това чувство Скарлет познаваше отлично.