Повървяха в мълчание, докато Скарлет не събра смелост да каже:
— Не си виновен ти, между другото. За онова, което е сполетяло сестра ти.
В продължение на един крехък миг, тънък и дълъг като разтегната паяжина, се чуваха само далечните вълни и скърцането на ботушите им по пясъка.
— Тоест и ти не чувстваш вина, когато баща ти бие Тела? — Думите му бяха меки, прошепнати, но Скарлет усети всяка от тях като болезнено напомняне колко често не е съумявала да защити сестричката си.
Джулиан спря и бавно се обърна към нея. Погледът му беше дори по-мек от гласа. Стигна като милувка до повреденото в нея. От онзи вид докосване, което минава през изтерзана плът, покрай счупени кости и стига до ранената душа. Скарлет усети как кръвта й се сгорещява под погледа му. Дори да беше облечена с плътна рокля, покриваща всеки сантиметър от тялото й, пак би се почувствала гола пред очите му. Сякаш целият й срам, чувството за вина и ужасните тайни спомени, които се опитваше да погребе, бяха изплували внезапно на повърхността.
— Виновен е баща ти — каза той. — Ти не си направила нищо лошо.
— Откъде знаеш? — възпротиви се Скарлет и поклати глава. — Наранява я, защото аз съм сгрешила в нещо. Защото аз не съм успяла да…
— Помощ! — Писък прекъсна разговора им като повей на вятър. — Моля! — И пак същият познат писък.
— Тела? — Скарлет хукна презглава, ботушите й вдигнаха облачета розов пясък.
— Не! — извика след нея Джулиан — Това не е сестра ти.
Но Скарлет не му обърна внимание. Познаваше гласа на сестра си. Звучеше толкова отблизо, все по-силен и по-силен, отекваше в каменните стени, докато…
— Спри! — Джулиан я прихвана с ръка през кръста и я дръпна назад точно преди пясъчната пътека да свърши. Няколко песъчинки се търкулнаха през ръба и паднаха в синьо-зелените води, които се пенеха петдесетина и повече крачки под тях.
Въздухът излезе със свистене от дробовете на Скарлет.
Страните на Джулиан се бяха зачервили, ръцете му трепереха около нея.
— Добре ли?
Краят на въпроса му потъна в изблик на зъл смях. Кисел звук от кошмари и други гадни неща. Изля се от стените през малки разкривени устица.
Още един номер на тези ужасни тунели.
— Карлита, не спирай. — Джулиан я докосна леко по хълбока и я побутна назад към по-безопасна пътека. Тунелите продължаваха да се кискат в изкривена версия на сестриния й смях.
За миг беше повярвала, че е на крачка от Тела. Ами ако вече бе твърде късно да я спаси? Ами ако Тела се беше влюбила до лудост в Легендата, ако му се беше отдала така пълно, че не би искала животът й да продължи след края на играта? Тела обичаше опасността така, както свещите обичаха пламъка. Сякаш изобщо не й хрумваше, че някои от нещата, за което копнее, могат да я погълнат като огън.
Когато бяха малки, Скарлет винаги се заплесваше по магията на Легендата, докато Тела все разпитваше за по-тъмната му страна. Дори Скарлет не можеше да отрече, че има нещо съблазнително в мисълта да спечелиш сърцето на мъж, който се е заклел никога да не обича отново.
Само че Легендата не беше просто преситен, а умопомрачен, караше жените не просто да се влюбват, а да полудяват. Кой знае какви щуротии втълпяваше на Тела… Ако Джулиан не я бе спрял преди миг, Скарлет като нищо можеше да падне в пропастта и да се пребие. А на Тела това й беше специалитетът — да скача, без да мисли.
За пръв път се беше опитала да избяга с момче, когато беше на дванайсет. За щастие, Скарлет я намери, преди баща им да забележи отсъствието й, но оттогава живееше в страх, че рано или късно Тела ще се забърка в неприятности, от които не би могла да я измъкне. Защо Легендата не се беше задоволил само с нейния съсипан годеж?
— Ще я намерим — каза Джулиан. — Онова, което сполетя Роза, няма да сполети сестра ти.
Искаше й се да му повярва. След последното изпитание би дала мило и драго да се предаде в ръцете му, да му се довери безрезервно като преди. Ала думите, му вместо да я успокоят изтикаха на повърхността един въпрос, който Скарлет се бе опитвала да избягва след признанието му защо е държал на всяка цена да участва в играта.
Отдръпна се съзнателно от него.
— Когато ни доведе на Каравала, знаеше ли, че Легендата ще отвлече Тела, както е отвлякъл сестра ти?
Джулиан се поколеба.
— Допусках, че има такава вероятност. — С други думи — знаел е.
— Колко голяма вероятност? — попита задавено Скарлет.