Джулиан застина.
— Така е по-добре. Но колкото да не забравиш отново… — Губернатор Драгна пусна Скарлет и я удари с юмрук в корема.
Останала без въздух, тя се срина на колене. Причерня й. Усещаше единствено болката, ехото от бащините юмруци и пода под ръцете си, докато се опитваше да стане.
Гласове отскачаха от стените около нея. Гневни гласове и уплашени гласове, а когато най-сетне се изправи, установи, че светът се е променил.
— Това наистина ли е необходимо?
— Докосни я отново и аз ще…
— Струва ми се, че пропускаш целта на показното.
Скарлет бавно нагоди репликите към мъжете, ориентирайки се в новата ситуация. Графът й помагаше да се изправи, любезното му иначе изражение се беше променило в нещо мрачно и неуверено. Срещу тях, твърде далеч, за да направи тя каквото и да било по въпроса, стоеше баща й, опрял нож в гърлото на Джулиан.
— Не ще да мирува — каза губернатор Драгна.
— Татко, престани — изграчи Скарлет. — Съжалявам, че избягах. Хвана ме вече. Просто го пусни.
— Но ако го пусна, как да съм сигурен, че ще слушаш?
— Съгласен съм с дъщеря ви — обади се графът и я прегърна, сякаш да я защити. — Мисля, че това стигна твърде далече.
— Няма да го убия. — Губернатор Драгна присви очи, сякаш си имаше работа с неразумни деца. — Просто давам на дъщеря си допълнителен стимул да не побегне отново.
Лъскаво чувство с цвят на кал полепна по вътрешностите на Скарлет, когато баща й нагласи по-удобно ножа. Смятала бе, че най-болезненото нещо е да гледа как баща й бие Тела, но това острие, толкова близо до лицето на Джулиан, създаваше нов свят от ужас.
— Моля те, татко. — Трепереше и се тресеше при всяка дума. — Обещавам никога повече да не ти противореча.
— Вече съм чувал това празно обещание, но мисля, че този път най-после ще го спазиш. — Губернатор Драгна облиза устни и завъртя рязко китката си.
— Не…
Графът затисна с ръка устата на Скарлет да заглуши писъците й. Ножът на баща й сряза красивото лице на Джулиан — от челюстта, през бузата, чак до ъгъла на окото.
Джулиан преглътна вика на болка, докато Скарлет се дърпаше неистово към него. Но беше безсилна, а и се боеше, че баща й ще направи нещо още по-лошо. Беше го ядосала достатъчно.
Очакваше Джулиан да реагира. Да сграбчи ножа. Да избяга. Беше толкова атлетичен. Дори ранен и кървящ лесно би могъл да надвие баща й. Но за човек, който се беше показал толкова самовлюбен в началото, сега Джулиан изглеждаше твърдо решен да спази нелепото си обещание и да остане с нея на всяка цена. Стоеше стоически на мястото си, а Скарлет се сриваше вътрешно.
— Е, сега вече приключихме, струва ми се — отбеляза баща й.
— Да ти кажа — обърна се Джулиан към графа и разтегли устни в окървавена усмивка, — жалка работа е това. Да изтезаваш мъж, за да си хванеш жена.
— Може пък да съм сгрешил и още да не сме приключили. — Губернатор Драгна вдигна отново ножа.
Скарлет направи опит да се измъкне от хватката на графа, но ръцете му се впиха около кръста й като въжета.
— Не влошавай нещата — изсъска й той. После, с по-силен глас и отегчен тон, се обърна към баща й: — Не мисля, че е необходимо. Той само ни дразни. — И подсмръкна презрително, сякаш казаното от Джулиан изобщо не го интересуваше, макар че Скарлет усещаше ускорения му пулс и забързаното дишане, които не се промениха дори когато графът добави небрежно: — И му дай носна кърпичка, за бога, че оклепа всичко с кръв.
Губернаторът метна на Джулиан кърпичка, но тя беше твърде малка да попие кръвта. Капчици продължаваха да падат по пода, когато странната им група пое напред.
Докато вървяха към „Змията“, Скарлет трескаво търсеше начин да избягат. Макар и ранен, Джулиан беше силен. Лесно би могъл да избяга или поне да окаже съпротива. Но ето че вървеше мълчаливо до баща й, докато графът водеше нея за ръка.
— Всичко ще бъде наред — прошепна Д’Арси.
Скарлет се запита в какъв ли свят на илюзии живее графът, щом може да вярва в нещо такова. Почти й се прииска да намерят още един труп, който да отвлече вниманието на похитителите й. Може би тогава ще успее да им избяга. Знаеше, че тази мисъл е ужасна, но се беше загнездила в главата й.
Когато излязоха от тунела в стаята на Тела, графът се опита да изчисти прахта от фрака си, а Скарлет проведе поредния вътрешен диалог относно ползите и вредите от бягството. Баща й очевидно не смяташе да пусне Джулиан. Гледаше го както дете гледа куклата на по-малката си сестра точно преди да й отреже косата. Или главата.
— Ще го пусна утре, в края на нощта, ако си била послушна. — Губернатор Драгна преметна ръка през раменете на Джулиан, който напразно се опитваше да спре кръвта от раната си с малката кърпа.