Тя последва младата послушница в изповедалнята. Беше малка и кръгла, и толкова тиха по всяко време на денонощието, че се чуваше как пращят свещите. Дебелите свещи се редяха и капеха покрай каменните стени, осветявайки гоблени с изображения на светци в разнообразни етапи на агония, а наслоеният прах и сухите цветя даваха своя принос за задушливата атмосфера на мястото. Носът я засърбя отвътре, докато вървеше покрай редицата дървени пейки. В края им имаше олтар, а върху него — листове хартия, на които човек да запише греховете си.
Преди майка й да изчезне преди седем години, Скарлет никога не беше влизала тук. Дори не знаеше, че за да се изповядат, хората записваха лошите си постъпки на хартия, после я даваха на жреците да я изгорят. Също като баща им, и майка им Палома не беше религиозна. Но след като Палома изчезна от острова, двете момичета изпаднаха в отчаяние и по липса на друга надежда дойдоха тук да се молят за завръщането й.
Разбира се, молитвите им бяха останали без отговор, но жреците се бяха оказали полезни в друго отношение — нямаха нищо против да предават писма, при това дискретно.
Скарлет взе лист от хартията за грехове и внимателно написа бележка.
Трябва да се видим тази вечер.
Чакай ме при Черния плаж. Един
час след полунощ, важно е.
Преди да я даде на един жрец заедно с щедро дарение, Скарлет написа името на получателя, но самата тя не се подписа. Вместо това нарисува сърце. Надяваше се това да е достатъчно.
4
Когато Скарлет беше на осем, стражите на баща й — за да я държат далече от брега — я излъгаха за лъскавия черен пясък на Черния плаж. „Черен е, защото се е смесил с пепелта от изгорени пиратски скелети“, така й казаха. И понеже тогава беше на осем и малко по-глупава отсега, тя им беше повярвала.
Близо година не посмя да припари до плажа, нищо че й се искаше да зърне пясъка. Накрая Фелипе, синът на един от по-милите стражи на баща й, малко по-голям от нея, й разкри истината — пясъкът си бил просто пясък, а не кости на пирати. Ала лъжата вече бе пуснала корени дълбоко в главицата на Скарлет, както често се случва с лъжите, които казваме на децата. Нямаше значение колко хора потвърждават истината. За Скарлет черният пясък на плажа винаги щеше да си остане пепел от изгорени пиратски скелети.
Докато стоеше на плажа под нощното небе и петносаната синя луна заливаше с мъждивия си светлик неестествения пясък, Скарлет отново се сети за онази лъжа и я усети как се просмуква в пантофките й и се промушва между пръстите на краката й. Ускори крачка към скалистото заливче на Черния плаж. Вдясно от нея плажът свършваше при назъбена скална стена, черна. Вляво очукан кей се протягаше като гигантски език във водата между камъни, които приличаха на разкривени зъби. В такива нощи Скарлет можеше да помирише луната — плътен восък за свещи, преплетен в танц със соленото ухание на океана, миризма наситена и блестяща.
Мъждивата луна я подсети за металическите надписи върху поканите и тя се замисли за тях. За миг се изкуши да промени решението си, да отстъпи пред Тела и пред онази миниатюрна своя част, която все още можеше да мечтае.
Само че веднъж вече го бе правила.
Фелипе им беше запазил билети на една шхуна.
Двете с Тела стигнаха едва до мостчето на малкия кораб и после си платиха жестоко. Един от стражите удари Тела толкова силно, че тя загуби съзнание, ала Скарлет ясно помнеше как ги влачеха обратно към имението. Преди това обаче я принудиха да застане в края на каменистия плаж, където водата на блестящия прилив намокри ботушите й, и да гледа как баща й дърпа Фелипе към океана.
Тя трябваше да се удави в онази нощ. Нейната глава трябваше да държи баща й под водата. Да я натиска, докато крайниците й спрат да се мятат, докато тялото й не се отпусне безжизнено като водораслите, които приливът изхвърляше на брега. По-късно всички решиха, че Фелипе се е удавил случайно, но Скарлет знаеше истината.
— Ако някога отново се опиташ да избягаш, същото ще сполети сестра ти — предупреди я губернаторът.
Скарлет не каза на никого. Предпазваше Тела, като я остави да вярва, че просто е станала крайно предпазлива. Единствена тя знаеше, че няма друг начин да напуснат Трисда безопасно, освен с помощта на съпруг, който да ги отведе с благословията на баща им.
Вълни се блъскаха в пясъка и заглушаваха звука от стъпките, но въпреки това Скарлет ги чу.
— Не тази сестра очаквах — подхвърли Джулиан и се приближи. В тъмното приличаше повече на пират, отколкото на обикновен моряк, движеше се с отработената лекота на човек, комуто е опасно да се довериш. Нощта оцветяваше дългото му палто в мастиленочерно, а сенките подчертаваха скулите му, изостряха ги в бръсначи.