Притиснала снага към паянтовата стълба, Скарлет отправи гореща молитва към небесата звуците и жегата да идват от огън в камина, а не от пожар. Пое си дълбоко въздух и надигна капака.
ПЕТА НОЩ — ПОСЛЕДНАТА НОЩ НА КАРАВАЛА
35
Звездна светлина навсякъде.
Непознати за Скарлет съзвездия обсипваха безкрайно черно небе. Светът се състоеше от балкон без парапет, безкраен балкон от лъскав оникс с дивани без облегалки, обсипани с възглавнички в различни нюанси на звезден прах, и малки, вкопани в пода огнища, пламтящи в синьо.
Толкова високо над останалия свят би трябвало да е студено, но въздухът всъщност бе неочаквано топъл, установи Скарлет, докато се измъкваше през отвора в пода и копчетата на роклята й почукваха в излъскания камък. Всичко тук вонеше на Легендата, дори миризмата на огнищата напомняше за него, сякаш цепениците бяха направени от кадифе и нещо сладникаво. Въздухът бе някак мек и отровен. Близо до задната стена като подигравка се издигаше масивно черно легло, отрупано с възглавници, тъмни като кошмар.
Скарлет нямаше представа за какво му на Легендата тази стая, но сестра й определено я ня…
— Скар? — Дребна фигурка се надигна в леглото. Меденоруси къдрици се люшнаха около лице, което би било ангелско, ако не беше дяволитата му усмивка. — О, милинката ми! — изписка Тела, скочи от леглото, затича към Скарлет и я прегърна трескаво. Прегръдка, която вдъхна на Скарлет надеждата, че щастливият край все пак е възможен. Сестра й беше жива. Обзе я усещане за мекота, слънчеви лъчи и семена, от които да пораснат мечти.
Оставаше само да върне Джулиан.
Скарлет се дръпна леко назад, колкото да се увери, че момичето наистина е Тела, която често я прегръщаше, ала рядко с такъв ентусиазъм.
— Добре ли си? — Огледа притеснено сестра си за синини и наранявания. Не биваше вълнението да замъглява ясната й мисъл. — Добре ли се отнасяха с теб?
— О, Скар! Вечно се тревожиш. Толкова се радвам, че най-после дойде. Тъкмо бях започнала да се изнервям. — Тела си пое дълбоко дъх, а може би просто потръпна зиморничаво заради тънката бледосиня нощница, с която беше облечена. — Вече си мислех, че никога няма да се появиш… е, тук горе е прекрасно, но все пак…
Тела обхвана с жест звездите, които изглеждаха толкова близо, че да ги набереш като цветя и да ги прибереш в джоба си. Твърде близо, ако питаха Скарлет. Също като символичния парапет на балкона, толкова нисък, че все едно изобщо го нямаше. Затвор, маскиран като луксозен апартамент с царска гледка.
— Тела, толкова съжалявам.
— Няма нищо — каза Тела. — Просто ужасно ми доскуча.
— Доскучало ти е… — повтори Скарлет и едва не се задави с думата. Не беше допускала, че Каравалът ще промени сестра й, колкото бе променил нея, но да й доскучае?
— Не ме разбирай погрешно. Към мен се отнасяха добре, имаше и бонуси разни, но… Богу зъбите! — Големите очи на Тела се окръглиха още повече, втренчени в окървавените ръце и рокля на Скарлет. — Какво е станало? Цялата си в кръв!
— Не е моя. — Скарлет сведе поглед към ръцете си и гърлото й се стегна. Само една капка от тази кръв й беше подарила ден от живота на Джулиан. Заболя я при мисълта колко дни са попили в дрехата й… Дни, които той трябваше да изживее.
Тела изкриви лице.
— Чия е кръвта?
— Ще ти обясня по-късно — каза Скарлет и млъкна, защото не знаеше как да продължи. Трябваше да се махнат оттук, да се отдалечат от Легендата, но ако искаше да спаси Джулиан, трябваше да намери господаря на Каравала и да си поиска спечеленото желание.
— Тела, трябва да вървим. — Щеше да заведе сестра си на безопасно място, после да се върне за желанието. — Облечи се по най-бързия начин и не вземай нищо, което да ни забави. Тела, защо стоиш? Нямаме много време!
Но сестра й не се трогна. Просто си стоеше в тънката синя нощница като някакъв поомачкан ангел и гледаше Скарлет с големи, тревожни очи.
— Предупредиха ме, че това може да се случи — каза накрая тя с мек глас и с онзи ужасен тон, запазен обикновено за непослушни деца и оглупели старци. — Не знам къде искаш да отидем, но не се тревожи, всичко е наред. Играта свърши. Тази стая — тя е краят, Скарлет. Седни и си поеми лъх. — Опита се да я поведе към един от нелепите дивани с възглавничките.
— Не! — възкликна Скарлет и издърпа ръката си. — Излъгали са те. Това никога не е било просто игра. Не знам какво са ти казали, но те грози опасност… и двете ни грози опасност. Татко е тук.
Веждите на Тела литнаха нагоре, но после тя бързо овладя изражението си, сякаш новината ни най-малко не я разтревожи.