— Сигурна ли си, че не е било някаква илюзия?
— Напълно. Трябва да се махнем. Имам един приятел… — Не би могла да произнесе името на Джулиан, всъщност едва събра сили да произнесе думата „приятел“, но след кратко колебание продължи храбро напред, заради Тела. — Този мой приятел има кораб, който ще ни откара където пожелаем. Както ти винаги си искала.
Скарлет посегна да я хване за ръката, но сестра й отстъпи крачка назад и сви устни.
— Скар, чуй се какво говориш, моля те. Виждаш несъществуващи неща. Не помниш ли какво предупреждават всеки новодошъл на острова — да не губи ума си?
— Ами ако ти кажа, че тазгодишната игра е различна? — попита Скарлет и се постара да разкаже набързо за връзката на Легендата с баба им. — Довел ни е тук, за да си отмъсти. Знам, че са се отнасяли добре с теб, но каквото и да ти е казал, е било лъжа. Трябва да тръгваме.
Лицето на Тела се бе променило, докато Скарлет й разказваше за Легендата. Сега Тела започна да гризе долната си устна, но дали от страх за живота им, или за здравия разум на сестра си, Скарлет можеше само да гадае.
— Наистина ли вярваш в това? — попита Тела.
Скарлет кимна с надеждата, че сестринската им връзка ще се окаже по-силна от колебанията на Тела.
— Знам как звучи, но видях доказателствата с очите си.
— Добре тогава. Дай ми минутка. — Тела изчезна на бърз ход зад няколко паравана близо до леглото, а Скарлет се зае да избута един от диваните върху капака на пода, така че никой да не влезе по паянтовата дървена стълба. Тъкмо приключваше, когато Тела се появи със син копринен халат. Държеше хавлиена кърпа в едната си ръка и малък леген с вода в другата.
— Какво правиш? — зяпна Скарлет. — Защо не облече някакви нормални дрехи?
— Седни. — Тела кимна към един от множеството дивани. — Нищо не ни заплашва, Скар. Не знам от какво се боиш, но очевидно го смяташ за истинско. Само че нали точно това е целта на Каравала? Всичко трябва да изглежда реално, без да е такова. А сега седни да отмием поне част от кръвта. Ще се почувстваш по-добре.
Скарлет не седна.
Тела отново използваше онзи глас за непослушни деца и оглупели старци. Не че би могла да я вини. Ако самата тя не се бе изправила лице в лице с баща си, ако не беше видяла как Джулиан умира, ако не беше усетила как спира сърцето му и как топлата му кръв се разлива по ръцете й, сигурно и тя би се усъмнила в реалността на случващото се.
Де да можеше.
— Ами ако успея да ти го докажа? — Скарлет извади поканата за погребението. — Точно преди да се кача тук, Легендата ми остави това. — Пъхна бележката в ръката на Тела. — Виж сама. Планирал е да те убие!
— Заради баба Ана? — Тела се зачете и смръщи чело. После сякаш преглътна напушил я смях. — О, Скар, мисля, че си разбрала погрешно това писмо.
Подаде й с усмивка бележката. Най-напред Скарлет забеляза ръбовете. Вече не бяха черни, а позлатени, шрифтът също се бе променил.
Скъпа госпожице Драгна,
Като моя специална гостенка, бих искал да Ви поканя на празненство, обичайно резервирано само за моите актьори. Започва един час след залез-слънце. Знам, че не съм единственият, който се надява да види там Вас и сестра Ви.
Искрено ваш, Легендата
36
— Не! Пишеше друго преди. Беше покана за погребениетвоетопогребение. — Скарлет погледна умолително сестра си. — Не съм луда — настоя тя. — Бележката гласеше друго когато я прочетох в тунелите.
— Онези под играта? — прекъсна я Тела. — Не полудяваха ли хората там?
— Бяха други тунели. Тела, кълна се, че съм добре, че съм с ума си. В бележката пишеше, че освен ако не успея да те спася, утре ще умреш. Моля те, дори да не ми вярваш, искам да се опиташ, важно е.
Този път отчаянието й сякаш стигна до Тела.
— Дай да видя пак писмото.
Скарлет й го подаде. Тела огледа подробно поканата, дори я вдигна над светлината на едно от огнищата. Но каквото и да правеше, текстът не се промени.
— Тела, кълна се, че беше покана за погребение, а не за празненство — повтори Скарлет.
— Вярвам ти — отвърна сестра й.
— Така ли?
— Ами, сигурно е като билетите, които получи на Трисда, променя се в зависимост от светлината. Но, Скар… — И пак онзи болезнено внимателен тон. — Не допускаш ли, че може да е поредната част от играта, начин да те доведат най-после при мен, а сега, когато си тук — та-дам! Бележката се променя от заплаха в награда. Ти ми кажи кое звучи по-логично.
Казано по този начин, наистина звучеше логично. И колко много й се искаше на Скарлет сестра й да е права. Отлично знаеше колко измамни могат да бъдат тунелите… и Легендата. Само че Легендата не беше единствената заплаха.