— Защо не се радваш за мен? — попита с искрено разочарование сестра й.
Скарлет набързо отхвърли първите пет отговора, които й дойдоха наум.
— Скар, знам, че съм се молила за ужасни неща, от онези, които ангелите не правят, но освен за тях се молех и за нещо точно такова. Да, знаех как да заведа някое момче в избата, но преди Даниел никой никога не е държал на мен.
— Сигурна съм, че този Даниел ти се струва чудесен — внимателно поде Скарлет. — И ми се иска да се радвам за теб, честно. Но подобно съвпадение не ти ли се струва странно? Чудя се дали Легендата не си играе и с теб и дали този Даниел не е част от играта му.
— Не, не е — изтъкна Тела. — За разлика от теб, аз имам доста опит с мъжете и ти казвам, че връзката ми с Даниел е съвсем истинска. — Тя отстъпи рязко назад. Стъпалата й изглеждаха съвсем бели на фона на черния под. Посегна към един от диваните и взе сребърна камбанка.
— Какво правиш? — попита Скарлет.
— Ще повикам Даниел, за да се запознаеш с него.
Вратата се отвори и на прага се появи Йован, велосипедистката. Приличаше на дъга в разноцветната си одежда, същата, която бе носила и първата нощ.
— О, здрасти. — Очите й грейнаха, когато видя Скарлет. — Най-после си открила сестра си.
— Не бива да й имаш доверие — прошепна Скарлет на Тела. — Тя работи за Легендата.
— Естествено, че работи за Легендата — каза Тела. — Прости на сестра ми, Но, тя още не може да се отърси от играта. Твърди, че Легендата иска да убие и двете ни.
— А ти сигурна ли си, че греши? — Йован намигна, уж се е пошегувала, но когато премести погледа си върху Скарлет, от шеговитото й изражение не остана и следа.
— Видя ли? — посочи Скарлет. — Тя знае!
Тела не й обърна внимание.
— Би ли довела лорд Де Енгъл, моля те.
Преди Скарлет да е възразила, Йован кимна и изчезна там, откъдето беше влязла, през скрит вход в задната стена.
— Тела, моля те. Трябва да се махнем оттук. Представа нямаш колко е опасно всичко това. Дори да си права за Даниел, пак е опасно. Легендата няма да ви позволи да бъдете заедно.
Скарлет млъкна и протегна ръце към сестра си да й покаже още веднъж кръвта по тях.
— Виждаш ли това? — Гласът й пресекна. — Това е истинско. Точно преди да се кача тук, видях как Легендата уби един човек…
— Така ти се е сторило — прекъсна я Тела. — Каквото и да си видяла, не е било истинско. Постоянно забравяш, че всичко, което се случва долу, е част от играта. И аз няма да избягам от Даниел само защото ти не можеш да различиш реалното от измисленото. — Сестра й стисна устни. — Знам, че никой не ме обича повече от теб, Скар, и искам да бъдем заедно. Моля те, не ме оставяй сега. И не искай от мен да зарежа Даниел. — Физиономията й стана още по-сурова, преди да продължи: — Не ме карай да избирам между двамата, които обичам най-много.
„Двамата, които обичам най-много.“ Сърцето на Скарлет се сви от болка. Внезапно се озова отново в основата на стълбището, до умиращия Джулиан. Трябваше да намери начин да го върне, но също и да измъкне сестра си от тази кула и да я отведе възможно най-далече от този балкон.
— Добре — каза с усмивка Тела, сякаш бяха постигнали съгласие, макар Скарлет да не беше обелила и дума. — Помогни ми да се разкрася за лорд Даниел! — Тя се втурна към параваните. — Не е лошо и ти да се пооправиш — извика през рамо. — Имам няколко рокли, които ще ти стоят чудесно.
Скарлет остана на мястото си, а нощта сякаш стана още по-тъмна.
Знаеше, че изглежда полумъртва и се изкушаваше да си остане така. Идеята да изплаши годеника на Тела й допадаше. Още повече й допадаше идеята да си плюе на петите… само че Тела нямаше да я последва, не беше от този тип. Ами ако сестра й беше права? Наистина ли си въобразяваше, че цялата игра се върти около тях двете? Ако Тела беше права и Скарлет й провалеше връзката, сестра й никога нямаше да й прости.
Но ако не беше луда и Джулиан наистина беше мъртъв, значи трябваше да си поиска желанието и да го спаси.
Тръгна след сестра си. Зад параваните имаше гардероб и множество ракли, всичките отворени и пълни с дрехи. Тела се колебаеше между няколко рокли.
Може би, след като се запознаеше с онзи Даниел, Скарлет щеше да измисли начин да убеди сестра си, че трябва да си тръгнат заедно. Междувременно, щеше да остане с нея и да измисли как да си вземе желанието от Легендата.
— Синьо-лилавата — посочи Скарлет. — Нюансите на синьото винаги са ти отивали.
— Знаех си, че ще останеш — каза Тела. — Ето, тази е за теб. Ще ти стои чудесно с тъмната ти коса и този нов посребрен кичур. Жалко, че нямам пантофки с твоя размер. Дано ботушите ти изсъхнат скоро.