Роклята беше с цвят на червени боровинки и бухнала фуста, по-дълга отзад, отколкото отпред, обшита с червени мъниста с форма на сълза. Цветът беше същият като кръвта по ръцете на Скарлет. Докато си миеше ръцете, тя за пореден път даде клетва пред себе си, че ще намери начин да върне Джулиан. Достатъчно кръв беше оцапала ръцете й тази нощ.
— Обещай ми едно — помоли тя. — Каквото и да стане, закълни се, че няма да скачаш от балкони.
— Само ако ти ми обещаеш, че няма да говориш такива странни неща, когато Даниел дойде.
— Сериозно ти говоря, Тела.
— И аз. Моля те да не проваляш та…
На вратата се почука.
— Това трябва да е Даниел. — Тела обу чифт сребърни пантофки и се завъртя в синьо-лилавата си рокля. Цветът на сладките мечти и щастливия край.
— Прекрасна си — каза Скарлет. Но макар да хранеше надеждата, че не тя, а сестра й е права за всичко, пак не успя да пренебрегне горчиво жълтата топка от ужас в стомаха си, докато гледаше как Тела припка към скритата в стената врата.
Отвори я и целият свят се люшна пред очите на Скарлет при вида на мъжа, който прегърна сестра й през кръста и се наведе през прага да я целуне.
Тела отстъпи крачка назад с розови петна по бузите.
— Даниел, не сме сами — предупреди тя и поведе мъжа, когото наричаше Даниел, към диваните, където Скарлет стоеше като истукан.
— Нека те запозная със сестра си Скарлет. — И Тела се усмихна отново, толкова широко и щастливо, че не забеляза как сестра й отстъпва неволно назад, нито как младият мъж прокара език по устните си, докато тя не го гледаше.
— Донатела, дръпни се от него — изсъска Скарлет. — Името му не е Даниел.
37
Не носеше цилиндър, а тъмния си фрак беше сменил със снежнобяло сако, но в очите му все така се четеше лудост, сякаш нещо зад тях се бе разкачило непоправимо и той не правеше усилие да го скрие.
— Скар — изсъска Тела. „Престани да се правиш на луда“ — оформи с устни тя.
— Аз го познавам — настоя Скарлет. — Това е Легендата.
— Скарлет, стига глупости — възрази Тела. — Даниел беше с мен през цялото време, всяка нощ от играта. Няма начин да е Легендата.
— Така е. — Легендата преметна ръка през раменете на Тела. Тя приличаше на дете под тежката му ръка, особено когато той я привлече собственически към себе си. Беше много по-дребна от него.
— Махни ръцете си от нея! — извика Скарлет и се хвърли към Легендата.
— Скар! Престани! — Тела я сграбчи за косата и я дръпна назад, преди да го е докопала за нещо повече от драскотина. — Даниел, толкова съжалявам — извини се тя. — Не знам какво й става. Скарлет, съвсем си откачила, спри вече.
— Излъгал те е! — изкрещя Скарлет. Скалпът й гореше от болка. — Той е убиец.
Макар че в момента Легендата определено не приличаше на убиец. Целият в бяло и без умопомрачената си усмивка, изглеждаше невинен като светец.
— Може би трябва да я вържем, преди да се е наранила.
— Не! — писна Скарлет.
Безпокойство прекоси лицето на Тела.
— Любима, сестра ти съвсем е полудяла и ще нарани някого от нас. — Веждите на Легендата се събраха в израз на искрена тревога. — Помниш ли как ни предупредиха, че някои хора си губят ума? Аз ще я държа, а ти донеси въже. В някоя от раклите би трябвало да има. За случай като този.
— Тела, моля те, не го слушай — примоли се Скарлет.
— Любима — повтори Легендата, уж силно загрижен. — Правим го за собствената й безопасност.
Тела местеше поглед между Легендата в цялото му бяло и чисто великолепие и Скарлет, разрошена и с петносано от сълзи лице.
— Съжалявам — каза Тела. — Не искам да пострадаш.
— Не! — Скарлет се замята отново. Ръкавът на роклята й се разпори и мъниста се пръснаха по пода, когато Легендата я издърпа грубо от хватката на Тела. Ръце, силни като железни окови, извиха ръцете й зад гърба, докато сестра й бързаше към параваните.
— Виждаш ли как охотно изпълнява всичко, което поискам от нея? — измърка Легендата в ухото на Скарлет.
— Моля те — проплака тя. — Остави я на мира. Ако я пуснеш, ще направя каквото поискаш. Ако поискаш да скоча от балкона, ще го направя. Само не я наранявай!
С едно рязко движение Легендата завъртя Скарлет. Кожата му беше бледа, скулите се очертаваха остро, очите му бяха пълни с откровена лудост.
— Готова си да скочиш заради нея, да умреш? — Пусна я и я побутна напред. — Направи го тогава. Сега.
— Искаш да скоча? Сега ли?
— Е, не веднага. — Устните му се извиха нагоре в умопомрачена имитация на усмивка. — Нямаше да те поканя на погребението й, ако планирах да умреш тази нощ. Просто застани на ръба, възможно най-близо, без да паднеш.
Скарлет не разсъждаваше ясно. Зачуди се дали и Тела се чувстваше така в присъствието на Легендата. Объркана и със замъглен разум.