— Ако го направя, обещаваш ли да не нараниш сестра ми?
— Давам дума — заяви Легендата и направи кръст над сърцето си. — Ако застанеш на ръба на балкона, кълна се в удивителния си живот, че никога повече няма да докосна сестра ти.
— И няма да позволиш друг да я нарани?
Легендата я измери с поглед, от съдрания ръкав на роклята до босите крака.
— Не си в положение да се пазариш.
— Тогава защо сключваш сделка с мен?
— Защото искам да видя колко далеч си готова да стигнеш. — Гласът му лепнеше от любопитство като неразреден сироп, но в погледа му се четеше чисто предизвикателство. — Ако не си готова да направиш това, значи никога не ще успееш да я спасиш.
Което, в прочита на Скарлет, гласеше: „Ако не си способна на това, значи не я обичаш достатъчно“.
Скарлет тръгна целенасочено към ръба на балкона. Хладен нощен повей облиза глезените й и макар да не се боеше от височини, главата й се замая, когато погледна надолу към миниатюрните светлинки и хора, към твърдата земя, която нямаше да прояви милост, ако…
— Спри! — изкрещя Легендата.
Скарлет застина, но той продължи да вика, уж ужасено, с драматични пресеквания на подходящите места.
— Донатела, побързай, сестра ти иска да скочи.
— Не! — извика на свой ред Скарлет. — Изобщо не ис…
Легендата я прекъсна с предупредителен поглед.
— Още една дума и ще оттегля всичките си гаранции.
Само че обещанията му не струваха и пукната пара. Единствено пълна глупачка би могла да повярва на думите му. Накарал я бе да застане на ръба, за да я отдалечи още повече от Тела, която я гледаше ококорена с въжето в ръка.
— Скарлет, моля те, не скачай! — По лицето й избиха червени петна.
— Нямаше да скоча — настоя Скарлет.
— Толкова съжалявам. Тя ме убеди да я пусна — поклати глава Легендата. — А после заяви, че ще скочи, за да се събуди и да излезе от играта.
— Даниел, вината не е твоя — каза Тела. — Скар, моля те, дръпни се от ръба.
— Лъже! — извика Скарлет. — Той ме накара да застана тук. Каза, че ако го направя, няма да те нарани. — И със закъснение си даде сметка, че така изглежда още по-луда в очите на сестра си. — Тела, моля те, ти ме познаваш. Знаеш, че не бих направила нещо такова.
Тела прехапа долната си устна. Изглежда, отново се колебаеше. Може би дълбоко в себе си не вярваше, че сестра й е склонна към самоубийство.
— Обичам те, Скар, но знам, че тази игра прави странни неща с хората. — Тела подаде на Легендата навитото въже. Той сведе театрално глава, сякаш ситуацията му причиняваше болка.
— Не! — Искаше й се да отстъпи, но нямаше накъде — зад нея бе само ниският парапет на балкона. И жестоката нощ, която нямаше търпение да я погълне.
Затова Скарлет се втурна напред в опит да надбяга Легендата, но той се стрелна като змия. Едната му ръка се уви около китките й, с другата я бутна на един стол.
— Пусни ме! — Скарлет понечи да го изрита, но Тела беше притичала и се опитваше да върже глезените й, докато Легендата притискаше към стола горната част на тялото й. Скарлет усети горещия му дъх във врата си, когато той прошепна тихо, така че сестра й да не го чуе:
— Чакай само да видиш какво ще направя после.
— Ще те убия! — изкрещя Скарлет.
— Дали да не й дадем успокоително? — попита Тела.
— Не, мисля, че това ще я удържи — каза Легендата и подръпна за проба въжето, което я стягаше през гърдите.
Тайната врата в дъното се отвори и маниакалната усмивка на Легендата се завърна, когато на прага се появиха баща им и граф Николас д’Арси. Губернаторът тръгна право напред с високо вдигната глава и изопнати рамене, сякаш беше почетният гост на някакво празненство. Интересът на графа беше насочен изцяло към един човек — Скарлет.
— Тела! — изпищя Скарлет в нов пристъп на паника.
За пръв път сянка на страх прекоси лицето на сестра й.
— Те какво правят тук?
— Аз ги поканих. — Легендата махна театрално към Скарлет, която продължаваше да се дърпа отчаяно. Двамата мъже тръгнаха към нея.
— Пратката е готова за транспортиране, точно както обещах — каза Легендата.
— Даниел, какво правиш? — прошепна Тела.
— Трябваше да чуеш какво ти казваше сестра ти. — Легендата се дръпна настрани да стори път на губернатор Драгна и граф Николас д'Арси.
Графът се беше измил и преоблякъл след последната им среща. Черната му коса беше сресана, носеше чист фрак в гранатовочервено. Той измери с поглед Скарлет и поклати глава в смисъл „казах ти“.
— Може ли да задържа въжето? — попита губернаторът с нетърпение в очите.
— Даниел, кажи им да не се доближават! — извика Тела.
— О, Донатела — каза Легендата. — Глупава и инатлива до края. Даниел де Енгъл не съществува. Макар че ролята ми допадна. — Той се изсмя грозно. Същият отвратителен звук, който Скарлет бе чула в тунелите.