Тресчици се забиваха в ръцете й, докато се мъчеше да охлаби въжетата.
Тела не продума нищо повече, но беше видно, че се срива. Ставаше някак по-малка, по-млада и много крехка, зяпнала невярващо Легендата. Сигурно и Скарлет бе гледала по същия начин Джулиан, когато бе разбрала за лъжите му. Разбираш, че са те измамили, но отказваш да го приемеш. Чакаш обяснение, което няма да дойде.
Дори губернатор Драгна изглеждаше изненадан от признанието на Легендата. Не и графът обаче. Той само килна глава.
— Не ти вярвам — каза Тела.
— Какво, да направя някоя магия, за да докажа, че наистина съм Легендата?
— На друго не вярвам. Ти каза, че ме обичаш. И много други неща…
— Излъгах — отвърна с равен глас Легендата. Глас равен до степен на равнодушие, сякаш Тела бе толкова незначителна в неговите очи, че дори не си струваше труда да я мрази.
— Но… но… — заекна Тела. Заклинанието, направено й от Легендата, най-после се разсипваше на прах. Ако беше направена от порцелан — сравнение, което често бе спохождало мислите на Скарлет, — сега Тела щеше да се строши на малки парченца. Вместо това тя продължи да отстъпва назад. Все по-близо до опасно ниския парапет на балкона.
— Тела, спри! — извика Скарлет. — Много си близо до ръба.
— Няма да спра, докато не се махнете от нея — заяви Тела и погледна към баща си и графа. — Ако някой от вас направи и крачка повече към сестра ми, ще скоча, кълна се. А ти, татко, знаеш, че ако ме няма мен, няма с какво да шантажираш сестра ми. Дори да я отведеш, тази женитба никога няма да се случи.
Губернаторът и графът спряха на място, но Тела продължи да отстъпва и скоро сребърните й пантофки опряха в ниския парапет.
— Тела, спри! — Скарлет се замята отново да се освободи от въжето, мъниста се откъсваха от роклята й и се ронеха по пода. Това не можеше да се случва. Вече бе видяла Джулиан да умира, а сега… Не можеше да загуби и Тела. — Много си близо до ръба!
— Малко е късно за това — засмя се сестра й, крехък звук, чуплив като самата нея. Скарлет би дала всичко да изтича и да я хване, преди да е залитнала през ръба. Но въжето не беше достатъчно хлабаво. Успяла бе да освободи глезените си, но не и горната част на тялото. Единствено звездите я наблюдаваха със съчувствие как се клати трескаво напред-назад с надеждата да падне със стола, някоя от облегалките му да се счупи и въжето да се разхлаби достатъчно.
— Донатела, успокой се — каза баща й, нежно почти. — Не е късно да се прибереш у дома с мен. Ще ти простя. Ще простя и на двете ви.
— И очакваш да ти повярвам?! — избухна Тела. — Ти си лъжец, по-лош от него дори! — И посочи с треперещ пръст Легендата. — Всички вие стелъжци!
— Тела, аз не съм такава. — Столът най-после се катурна с трясък на пода и една от страничните му облегалки се строши. Скарлет изпълзя през разхлабеното въже и се хвърли към ръба на балкона.
— Не се приближавай, Скар! — Тела стъпи с единия си крак на парапета.
Скарлет застина.
— Тела, моля те… — Направи още една предпазлива стъпка, но в същия миг сестра й залитна, затова застина на място, от страх, че и най-малкото движение ще тласне Тела през ръба, вместо да я спаси. — Моля те, довери ми се. — Скарлет протегна ръка, по която вече нямаше кръв. Надяваше, че ще успее да спаси поне Тела. — Ще намеря начин да се погрижа за теб. Толкова много те обичам.
— О, Скар — промълви Тела. Сълзи се стичаха по розовите й страни. — И аз те обичам. Ще ми се да бях силна като теб. Достатъчно силна да вярвам, че нещата ще се оправят, но вече изгубих надежда. — Пъстрите й очи срещнаха погледа на Скарлет, тъжни като прясно отсечено дърво. После Тела ги затвори, сякаш гледката й причиняваше болка. — Не се шегувах, когато казах, че по-скоро бих умряла на края на света, отколкото да живея на Трисда. Толкова съжалявам.
И й прати въздушна целувка с треперещи пръсти.
— Недей…
Тела пристъпи в празния въздух.
— Не! — изпищя Скарлет, когато сестра й политна в нощта.
Понеже нямаше криле, които да я понесат, Тела падна към смъртта си.
38
От случилото се след това Скарлет щеше да си спомня само фрагменти. Нямаше да си спомня прекършеното тяло на сестра си, като на кукла, паднала от много висок рафт. Само дето около куклите не се събираше локва кръв.
Дори след това Скарлет не можа да откъсне поглед от безжизненото тяло на сестра си. Можеше единствено да си пожелава разни неща. Пожелаваше си Тела да помръдне. Пожелаваше си Тела да стане и да тръгне. Пожелаваше си часовник, който да върне времето назад и да й осигури още един шанс да я спаси.