С години Скарлет бе вярвала, че не може да има по-лош човек от баща й и по-магически от Легендата, но въпреки номерата си с пламъците в лампите и огнищата, сега господарят на Каравала не й приличаше на вълшебник. Може би отказваше да й даде желанието, защото не можеше да й го даде.
Но Скарлет вече бе видяла достатъчно чудеса и не вярваше, че онова с желанията е само измама. Опита се да си спомни всяка история за магия, която й бяха разказвали някога. Йован бе споменала, че я захранвали различни неща, като времето например. Баба й твърдеше, че магията е страст. Когато Джулиан й бе подарил ден от живота си, беше използвал кръв.
Кръв. Това трябваше да е.
В света на Каравала кръвта притежаваше магически свойства. Ако една капка може да даде ден живот, защо Скарлет да не върне Тела и Джулиан, като им даде достатъчно от своята кръв?
Обърна се към Йо.
— Как да сляза на улицата?
Не знаеше дали момичето ще й отговори, но Йован я упъти с готовност.
Навън лампите догаряха и гъстият мрак оповестяваше последния час на нощта.
Около Тела се беше събрала тълпа. Безценната Тела, която вече не беше нейната Тела. Без усмивката си, без смеха, тайните и шегите, без всички онези неща, които я правеха нейната обична сестричка.
Без да обръща внимание на зяпачите, Скарлет се отпусна на колене в локвата кръв около сестра си. Тела изглеждаше изпотрошена — ръцете и краката й лежаха под неестествен ъгъл, а медените й къдрици бяха напоени в червено.
Скарлет захапа силно пръста си, докато по дланта й не потече кръв. Притисна го към синкавите устни на сестра си.
— Тела, пий! — прошепна Скарлет. Пръстите й трепереха, притиснати към устата й, но Тела все така лежеше неподвижно и безжизнено. — Моля те. Нали ти повтаряше, че в живота имало и друго — шепнеше трескаво. — Не можеш да се откажеш сега. Желанието ми е да се върнеш при мен.
Скарлет затвори очи и заповтаря желанието си като молитва. Спряла бе да вярва в желания в деня, когато баща й уби Фелипе, но Каравалът й бе върнал вярата в магията. Нямаше значение, че Легендата беше отказал да й даде спечеленото желание. Както беше казала баба й, всеки човек получава право на едно невъзможно желание, стига да го желае по-силно от всичко, а с малко късмет ще намери и магия, която да му помогне. Скарлет обичаше сестра си повече от всичко. Може би това, комбинирано с магията на Каравала, щеше да се окаже достатъчно.
Скарлет продължи да повтаря наум желанието си, а наоколо й лампите догаряха бавно, докато пламъкът им не угасна, точно както бе угаснал пламъкът в безжизненото момиче, което Скарлет държеше в прегръдките си.
Не се беше получило.
Нови сълзи потекоха по бузите й. Скарлет би могла да стои тук и да прегръща Тела, докато и двете не изсъхнат и не се превърнат в прах, предупреждение за онези, които дръзнат да изгубят ума си, увлечени от измамната магия на Каравала.
Историята би могла да свърши тук. В буря от сълзи и прошепнати думи. Но точно преди слънцето да изгрее, в най-тъмния миг преди зазоряване, в най-черния отрязък на нощта, една тъмнокафява ръка разтърси нежно рамото на Скарлет.
Скарлет вдигна глава и видя Йован. Мракът криеше лицето й, но Скарлет я позна по напевния глас.
— Играта скоро ще свърши. Сутрешните камбани ще забият и хората ще започнат да си събират багажа. Реших, че сигурно ще искаш да вземеш нещата на сестра си.
Скарлет погледна към балкона на Тела… не, към балкона на Легендата.
— Каквото и да има там горе, не го искам.
— Но може би ще поискаш тези неща — каза Йо.
ДЕНЯТ СЛЕД КАРАВАЛА
39
Когато се качи в балконската стая на Тела, Скарлет реши, че това е поредният заговор, поредният начин да я измъчват. Всички вещи бяха нови. Рокли. Кожи. Ръкавици. Нищо от тях Скарлет не свързваше с Тела. Е, освен синьо-лилавата рокля, в която беше загинала сестра й. Роклята, която не й беше донесла щастлив край.
Каквото и да си е мислела Йо…
Скарлет застина, зърнала нещо. На тоалетката имаше дълга правоъгълна кутия от непрозрачно стъкло с посребрени ръбове и закопчалка, при вида на която сърцето на Скарлет прескочи. Закопчалката представляваше слънце с вписана звезда и вписана сълза в звездата.
Символът на Каравала.
Скарлет беше намразила този герб повече и от лилавия цвят, но беше убедена, че кутията се е появила тук след драматичните събития на балкона.