„Казват, че всяка година Легендата носи различно лице.“
Не е било магия. А различни актьори. Това обясняваше и защо по-рано Каспар й се беше сторил по-блед и приглушен, като копие на истинската Легенда — явно наистина му е било направено заклинание за блясък и с края на играта заклинанието е започнало да отслабва. Сега ъгълчетата на очите му бяха зачервени, имаше и торбички. В тунелите светлата му кожа изглеждаше зловещо съвършена, но сега по брадичката му личаха малки белези от бръснач. Имаше дори лунички по носа си.
— Ти не си Легендата. — Този път беше твърдение, а не въпрос. — Затова каза, че няма да ми дадеш желанието. Ти си просто актьор и не можеш да сбъдваш желания.
Явно играта наистина не беше свършила.
Къде й е бил умът да си мисли, че пред нея ще се яви истинският господар на Каравала? Беше му писала години наред, преди да благоволи да й отговори.
— Легендата съществува ли изобщо?
— О, да — засмя се Каспар. Смехът му беше бегъл като усмивката и подправен с нещо горчиво. — Легендата е съвсем истински, но повечето хора — включително немалко от актьорите в играта — така и не разбират дали са го срещнали. Господарят на Каравала не се представя с истинското си име наляво и надясно. Почти винаги се преструва на някой друг.
Скарлет се замисли за всички хора, които бе срещнала по време на Каравала. Дали някой от тях е бил Легендата?
— Ти срещал ли си се с него? — попита тя.
— Не ми е позволено да отговоря на този въпрос.
С други думи — не беше.
— Така или иначе — добави Каспар, — по всичко личи, че сестра ти е успяла да привлече вниманието му. — И кимна към ръката на Скарлет.
Шест писма, написани от двама души. Първото датираше няколко месеца след първото писмо на Тела.
Първи ден от Сезона на реколтата,
Година 56 от Елантинската династия
Скъпа госпожице Драгна,
Повдигате интересен въпрос, макар да не разбирам каква заблуда Ви кара да вярвате, че аз мога да Ви помогна. Ако познавате историята на живота ми, значи знаете какво се случи между мен и Вашата баба Аналиса.
Л.
Ден 16 от Сезона на реколтата,
Година 56 от Елантинската династия
Скъпи господин Легенда,
Отлично познавам историята на живота Ви. Знам също за предупреждението, че ролите, които играете по време на Каравала, ще оставят своя отпечатък върху истинската ви природа. Наскоро чух, че след самоубийството на някаква си жена сте решили повече да не бъдете злодей и да се превъплъщавате в героични образи. Това е Вашият шанс за изкупление.
Донатела Драгна
Ден 44 от Сезона на реколтата,
Година 56 от Елантинската династия
Скъпа госпожице Драгна,
За мен не съществува изкупление. Въпреки това и в зависимост колко далече сте готова да стигнете, помислих по Вашия въпрос и съм склонен да работя за Вас.
Л.
Ден 61 от Сезона на реколтата,
Година 56 от Елантинската династия
Скъпи господин Легенда,
Готова съм на всичко. Готово съм да умра.
Донатела Драгна
Скарлет прокле сестра си за тези думи. Глупави думи. Безразсъдни. Неразумни. Безотговорни…
Гневът й стихна, когато прочете следващото писмо.
Ден 76 от Сезона на реколтата,
Година 56 от Елантинската династия
Скъпа госпожице Драгна,
Да разбирам ли, че според Вас някой ви обича достатъчно, за да ви върне към живота с цената на всичко?
Л.
Ден първи от Студения сезон,
Година 56 от Елантинската династия
Скъпи господин Легенда,
Убедена съм.
Донатела Драгна
Други писма нямаше. Скарлет ги препрочете още няколко пъти и всеки път нови сълзи пълнеха очите й. Къде й е бил умът?
— Изглежда е вярвала, че ще можеш да я върнеш с желанието си — каза Каспар.
Скарлет си даде сметка, че е задала въпроса си на глас. А отговорът на Каспар би трябвало да й вдъхне кураж.
Това не се случи.
Скарлет сведе отново очи към писмата.
— Сестра ми откъде е знаела всичко това?
— Не мога да говоря от нейно име — каза Каспар. — Но мога да кажа, че Каравалът не е единственото място, където хората търгуват с тайни. Подозирам, че сестра ти е спазарила нещо ценно, за да научи толкова много.