— Няма защо… Ние, като почитатели ваши… Колкото за стихотворенията ми (той изтегли чекмеджето и зе да тършува), аз имам тука, по нещастие, една тетрадка само. Заповядайте да ви я прочета: няма никой!
Кардашев стана и си зе шапката. Сега срещата с Каишева му се видя цвете.
— Извинете, бързам, бай Братемойев! Друг път ще се насладим…
И той подаде ръка на нотариуса и изскокна из вратата, готов да се сдаде на капитулация Каишеву.
Той се озърна очуден в коридора.
Каишев беше изчезнал.
Той си издъхна отдълбоко, с безкрайно облекчение и побърза да се отдалечи от този опасен край на столицата. Извика файтон и полетя по посока на Свети Крал, за да иде да обядва у тях си, преследван от лая на кучето си, което припкаше след колата, и от отчаяните махания на една жълта шапка в улица Цар Борис.
XV. Втори поход
Кардашев бързо обедвà и изскокна, за да го не свари Каишев.
Времето след обяд беше твърде хубаво. Слънцето грееше, топло и животворно, като се промъкваше из широките лазурни проливи на архипелази бели острови, плаващи по сияня свод. Миришеше на нещо младо, сякаш че пролет идеше отпред. Прохладният въздух се дишаше със сладост; гърдите поемаха радостно тия здрави струи от живителен кислород; погледът се възхищаваше като малко дете, милуван от благата, тиха виделина на есенния ден и от нежната лазурност на небето. По корнизите на къщите немирни птичета цвъркаха или се боричкаха от радост и слободия. Един дух на драгост и воля владееше в простора и теглеше душите навън — в свободата и в природата.
Кардашев се убеди, че не само той изпитваше това тайно чувство и се подчиняваше на обаянието на външния въздух, лъчи, топлик и меланхолическа сладост. Минувайки из някои улици на източната половина на града, обикновено пусти по това време на деня, той забеляза тиха сцена от най-умилителна идилия. В една градина на улицата …ов достопочтеният юрист X., в небрежен вид, без вратовръзка и по чехли, седеше при олеандрите си и се прозяваше най-възхитително към сините небеса, по-нататък, отворил прозореца си, показваше своето гойно, кръгло, человеческо лице един достоен началник на отделение, щастлив, че бог е създал тревите, птиците, въздуха, България и отделението му — за да може да им се наслаждава на тоя свят.
В улицата …ич трийсет и осем годишният пенсионер Н., приятно надебелял, размишляваше благодушно върху красотата на природата и добродетелите, като туряше най-високо между тях признателността на народите към своите синове. Милата госпожица Р…, красиво облегната до едно дръвче с книга в ръка и с копнейни погледи в далеките области на златните мечти… Тя имаше така вида на статуята на Сафò; навярно тя не знаеше коя е Сафо, но се чувствуваше, че гори от сладки трепети и е способна да бъде много, безкрайно щастлива… Очарователната черноока вдовица на …вска улица, в омаята на младост и блянове, изскокна на балкона си, погледна мечтателно природата, дъхна издълбоко и пак влезна в будоара си, като остави подире си една вълна от тънки благоухания…
XVI. Защо се бави младоженецът?
Кардашев отмина тия улици и се запъти към центровете на движението и кипежа градски. Скоро той излезе на Свети Кралската площад.
При входа на черквата се тълпяха хора. Едни влизаха, други излизаха. Десетина файтона и ландото на Панаха чакаха долу на площада. Разбра, че ставаше бракосъчетание в храма. Макар че тази церемония не обладаваше елемент, какъвто нему трябваше, той неволно се отби и се промуши между навалицата в черквата и зафана единствения празен трон. Там забеляза някакво щуране, известно безпокойство по лицата. През главите на пременени и пъстрооблечени госпожи, близо до княжеския трон, той забеляза невестата в бяло с шафери и дружки около нея. Блестяха доста офицерски мундири. Храмът беше напълнен със свят (ставаше венчаването на майора Панчоркова с дъщерята на богатия С.). Поповете, наоблечени с одеждите си, поглеждаха час по час из олтара въпросително и в недоумение. Същото недоумение бе изписано и по много още лица. Кардашев попита един съсед, който с облегнати лакти на трона и с приплетени ръце поглеждаше към входа и делеше общото безпокойство:
— Защо не почват?
— Чакат младоженеца — отговори съседът му.
— Защо се бави?
Съседът дигна рамена:
— Отидоха пак да го викат.
— Пак да го викат? — попита позачудено Кардашев.
Съседът каза ниско:
— Има някаква каша!
И го погледна знаменателно.
Сега писателят разбра, че ще бъде зрител на нещо странно, необикновено, на някаква публична съблазън негли! Неговото любопитство порасте, па и надеждата му оживя да намери търсената тема.