Той пожела да узнае повече подробности по делото.
— Аз добре не знам — отговори съседът, — но различно се мълви. Добре не знам…
— А какво се мълви?
Съседът си обърса с кърпа потта по челото, па каза:
— Едни думат, че има помятане от страна на младоженеца.
— И сега? В минутата на венчаването му скимнало да прави помятане?
— Както видите.
— Знаете ли причината?
— Казах ви, че не знам добре; но това, което се чува, ви казвам. Майорът е сгоден с момичето, има една година, познали са се добре, обикнали се, навсякъде заедно, на разходка на Драгалевския манастир… и дето е скимвало на годеника. Всеки знаеше, че се харесват и се любят — до вчера, до преди един час. Инак щяха ли да разпращат покани и да става днес бракосъчетанието им? С една реч: работата беше опечена, в кърпа вързана! Сега: да дойде годеникът — не иде годеникът!
— Но причината? Такава крайна постъпка трябва да е предизвикана от извънредна, сериозна причина.
Съседът си сбра горната устна и носа кисело.
— Май не е дотам сериозна.
— Що именно?
— Аз ви казвам това, което чух от хората: уверил се преди малко, на последния час, че момичето не е благодарно от него, че против сърцето си действува… Не знам, тъй казват…
— Как! Не е била благодарна, а цяла година гугукали с майора! — извика Кардашев.
Съседът пак дигна рамена.
— Че кой я пресилял и тогава, и сега?
— Баща й.
Кардашев се намръщи възмутен.
— Значи, тя е жертва била на бащината си тиранска воля? Тоя господин трябва да е звяр човек!
— Баща й? Напротив, много благороден и с кротка душа човек. Познавам го добре. Той има само това момиче — друга рожба няма, — то му е всичко, и радост, и наследница. Обича го. Богат е. Отвсякъде се подмилкват кандидати… Защо ще го пресиля и принуждава?… Па кой ги знае пак какви са работите! Но казват и друго: момичето на последния час чуло нещо за годеника, и недостойно, и грозно, и си променило сърцето, и не скрило презрението си от близките си; но видяло, че е късно вече да зема ново решение, и се покорило на съдбата си…
— И е дошло тук, като агнец на заколение?
— Да. Аз и това най вярвам: на Панчоркова е предадено всичко, какво е казала годеницата и какво е новото й разположение — и той се отказва! Той казвал, че не иска да се натрапя там, гдето няма любов, а презрение към него.
— И постъпва като честен човек, макар че постъпката му в същото време съставлява един нечуван скандал — забеляза Кардашев.
— Той прави една глупост.
— Може би глупост, но кавалерство. Като се отрича от дъщерята, той се отрича и от надеждите си за наследството на бащиното й богатство, което е голямо. Това е самопожертвуване, рядко в нашето материалистическо време.
— А аз ви казвам, той прави глупост и детинщина за такива дреболии… Така и годеницата — каза съседът убедено.
— И нейната постъпка й прави чест — отговори Кардашев. — Ако няма сила сама първа да скъса, пред олтаря вече и под булото, тя е имала доблестта да се възмути и да протестира, преди да се жертвува.
Сега в ума на писателя блесна величествена мисъл. Той видя, че тук се разиграва потресна драма на силни душевни борби; благородно възмущение, от една страна, възвишена самоотверженост, от друга. — Обоюдно рицарство на двете целни натури. Темата беше намерена най-после… Това, което той сега трепереше от нетърпение да предаде по-скоро на бялата книга, беше тъй необикновено, мъжествено и дълбоко трагическо, щото можеше да се покаже невероятно на повечето читатели. Която и от двете причини да бъде настоящата за постъпката му, този майор е герой. Той е презрял и условните приличия, и съда на общественото мнение, и вика на самолюбието си, и бляскави надежди за един безпорочен живот — пред дълга си на честен човек. А тая рицарска чърта избликваше наяве при най-заплетено и високо драматическо положение. Дойде му мисълта и за една драма.
Но той с тревожно любопитство очакваше да види развръзката на тая.
XVII. Благополучно начало
Половина час се бе минало, откак Кардашев влезе в черкова. Недоумението, шушуканията, смущението растяха. Годеницата, окръжена от дами, които я придумваха нещо, за да я ободряват или укрепяват, стоеше попарена. Тя рядко и крадешком поподигаше засрамени очи към тълпата; Кардашев забеляза, че в тях лъщяха сълзи. Той се възмущаваше от протакането на тия нравствени изтезания за годеницата, прицел на толкова жестоки любопитни очи, макар и с изражение на симпатия…
По едно време стана някакъв шум, очите се обърнаха към вратата.