Холски е позитивист, привърженик на Кантовата философска теория; ученик Шопенхауеров.
За него душата не е дух, а ефирно течение, fluide.
Прочее, безсмъртието на душата е един богословски термин, една поетическа фикция — доста красива и нищо повече.
И той е уверен, че умрелите евреи, гробовете на които одеве тъпка, наздраво са умрели, завинаги, безвъзвратно. Толкоз по-добре за тях! Тоя неумолим скептик не вярва в бъдащия живот на душата — той вярва в прогреса на човешкия ум, който също е fluide!
Това ще ни обясни негли факта защо той си купува виното от „Преслав“.
XXIII. Не обичайте!
Здрависаха се.
— Би рекъл някой, че сме си дали рандеву при тия гробища, инак тая случайност е необяснима — каза Холски, като се усмихна със своята добра, приветлива, честна усмивка.
— Какво дирите при мъртвите, философе? — попита шеговито Кардашев.
— Това, което и вие, господин мечтателю — отговори Холски.
— Самотията?
— Да.
— Именно днес не я търся, а напротив, посветил съм тоя ден цял на лутане из вълните на житейското блато. Тук съм случайно…
— Виждам, без да ми казваш, че си газил из блато — каза насмешливо Холски, като гледаше оцапаните при затъването крака на Кардашева.
Кардашев се изсмя и му обясни причината на това.
— Аз ида тук не като бежанец, а като гост и поклонник на тоя отстранен кът. Той ми е станал любим. Аз живея тъдява близко и всеки ден почти правя разходката си тука, при тия мъховити еврейски гробища. Оттука и видът е хубав… Погледни тия плочи. Знаеш ли каква рудница за философски размишления са те?… Помисли си само какво количество еврейски животи — животи на верига поколения — спят вечния си сън! Колко сили, енергия, злини, любов, глупост са намерили конечната истина, същински покой под тая тиха пръст!…
— Злини, любов, глупост? Защо това поставяне любовта между злината и глупостта? Случайно ли е?
— Любовта е една злина за човечеството и една глупост от най-фаталните. При тия двете тя е тука плеоназъм — каза Холски.
Кардашев го погледна зачуден.
— Как, твоето въззрение на любовта е такова? Любовта, която от Адама до днес движи вселената и дава смисъл на нашето съществувание?
— На вас, поетите, любовта в света може да е много потребна като главно градиво в творенията ви; но на човечеството не трябва. Човек има нужда не от любов, но от разум и от сметки, за да бъде честит. Любовта е враг на покоя и доброчестината човешка. На любовта трябва да се тури карантина, както на холерата и чумата, от които тя прави по-големи опустошения… Защо ме гледаш така? Мило е, но ужасно е това чувство любовта. Един чуден пламък в сърцето, но пламък, който, като всеки пламък, топи, гори. Каква горест, какви болки ни докарва то; колко жертви зема! Любов, привързаност — това е начало на страдания. Любимото винаги рискуваме да загубим и щом го изгубим, мъчим се, ставаме злочести!… Животът без обич ще бъде празен, казваш? Съгласен съм; но тая празнота е благодатна, ще ни олекне с един товар по-малко и в така тежкия и мъчния и така обременения живот. Нямаме любов — нямаме най-много тегла и страдания, завист и отчаяния! Колко любими неща забравяме, прежаляваме и нищо! Нека прежаляваме отнапред, за да не страдаме отпосле много по-дълго, много по-болно…
Искаш да се насладиш полово? — Стори го, без да се привързваш и увързваш с предмета на наслаждението си, мъжко си било, женско си било. Природата ни е наложила да се плодим, нека й даваме нейното! Можем да пристояваме за плода си, що дължим на природата, но нека е това машинално, както храним коня, кравата, прасето, назначено да умре.
Нашият век е къс. От шейсет години живот, средно число, двайсет години са сън; в осталите четирийсет години, кой е могъл да наброи поне четирийсет дни, прекарани тихо, без болки и милости за любим, без плач и без тъга за загуби и без тревоги — от бъдащи загуби на любими: жена, деца, братя, любовница, имот? Има ли един такъв честит?
Каква е целта на нашия живот? Да бъдем честити? Да! За да станем такива, трябва да страдаме колкото се може по-малко… Любовта влачи подире си страданията. Нека се откажем да обичаме, нека нашите отношения с окръжаващите нас условия и общество да бъдат наредени по чиста сметка, без да влагаме в тях каквато и да било сърдечност, чувства и афекти.
— Ти само едно забравяш, Холски: великият закон на природата. Ние и да се не сетим, тя ни кара да любим. Любим, защото сме създадени да любим!… Кажи какво ще правиш природата?