— Кардашев! Отстъпи! — извика Холски разтревожен.
В същия миг един празен файтон мина край коляното на Кардашева. Той се връщаше от Княжево. Кардашев предложи да се разходят, уморен душевно тоя ден от ред раздражителни мисли и разочарования, Холски на драго сърце прие. Файтонът се повърна към Княжево.
Минувайки край паметника, Танаско стана от стола и поздрави с шапка Кардашева, който му отговори със своята, както прилича на добри познайници.
Той заразправя на другаря си днешното си посещение тука, сцените и разговорите.
Отвъд бариерата духна силен вятър откъм владайското гърло. Такива ненадейни ветрища са обикновено по тоя друм. Няколко вихрушки във вид на прашни, високи стълпове се задаваха по шосето и идеха насреща, сподирени от други подобни великани. Това накара другарите да влязат в шосето, което се отбива от Княжевското и отива за Александровската болница.
— Да повърна ли? — попита возачът, когато подир малко вихрушките отминаха, като поставиха една прашна стена между тях и паметника, който се изгуби.
— Ние ще имаме нови прахове, защото вятърът се усиля, карай по-добре напред.
Возачът плюсна конете с бича си и файтонът продължи по новата посока между два реда млади акации.
Болницата — широка сграда — се белееше отпреде им с двете си крила, с монументална порта.
Колата улови наляво, мина по зелената равнина и се напъти към източна посока.
— А това какво е? — попита Кардашев, като съгледа на изток от Александровската болница отделно една дълга и ниска постройка, с много тъжен изглед и прозорци тесни, с железни пречки.
— Това е лудницата — каза Холски.
— Тук са докарали тогава сродника на У.
— Да. Желаеш ли да се отбием?
Кардашев помисли.
— Добре. Да посетим лудницата. При свестните не можах да намеря Диогеновия „човек“ — да го потърсим между безумните — каза Кардашев с лека усмивка.
И заповяда на возача да се повърне надясно.
Файтонът спря пред вратата на една дървена заграда, която окръжаваше двора на лудницата.
XXV. Лудницата
Няколко човека с бледни лица, в сиви вълнени халати, а едни по бели гащи, вършат нещо или ходят мълком из двора.
Глави мъжки и женски от няколко прозореца гледат с една тъпа, странна, безсмислена усмивка. И те в халати, и те с уморени и повехнали лица.
Изгърмяването на файтона пробуди любопитство в тие хлътнали очи с угасени, глупи погледи.
— Де е канцеларията на господина управителя? — попита Кардашев един халатоносец със стражарска шапка — той го зема за стражар по нея.
Халатоносецът беше един кротък луд и в това му качество оставяха го да ходи свободно, даже и да излазя извън градината.
Той погледна равнодушно Кардашева, усмихна се някому си, па си зачовърка носа.
— Глух ли си, байо? — измъмра го Кардашев, но веднага забеляза погрешката си и се обърна, за да види някого от прислугата на болницата.
Внезапно от прозорците се раздаде една страшна врява, смях, кикотене, викане, ръмжения, щото ги заглушиха. Те видяха, че всичките тия луди хора се смееха тям, че те им вдъхваха с присъствието си тия дивашки виенета и истерически смехове на безсмислени гадини.
Кардашев едвам можа да победи отвращението си от тая гледка: идеше му да се махне веднага оттука.
Из входа на лудницата излезе една жена, просто облечена.
Кардашев се двоумеше да се обърне ли към нея. Той изпитваше погледите й.
Тя разбра недоумението му и го попита:
— Кого дирите, господине?
Ясният й глас и разумен поглед го успокоиха. Той разбра, че тя е шътачка, и я попита за управителя.
— Почакайте!
И тя се изгуби във входа.
Веднага се появи един нисък, млад, вежлив господин, с перо на ухо. Здрависаха се.
— Преди малко доведоха тук роднината на У.? — попита Холски.
— Да, нещастният — отговори управителят.
— Интересуваме се да знаем от какво е полудял?
— Той ви е роднина нещо?
— Боже, пази! На една бара сме се прали!
— Докторът още не е освидетелствувал характера на лудостта му. Но причината й е вече известна. Братовчед му У. ни я обади.
— Коя е?
— От ядосване и кахъри!
— От какви кахъри? — попита Кардашев.
— За загуби. Седем години е имал съдба с някого. Прахосал всичко по адвокати и прочее. Преди два месеца изгубил и в касацията! Пропаднал. Оттогава се повредил. Днеска пръв път го прифанало сериозно. Ние имаме вече такъв един болен — от загуби.
— Колко души мъже имате сега? — попита Кардашев.
— Без тогова са седемдесет и двама души луди; до петдесет жени луди. Ето ги, вижте ги, сега неколцина са налице… Гледате тия глави в трите прозореца отдясно? Може би вие желаете да ви дам за тях някои обяснения? — попита услужливо чиновникът.