Той потърси Холски, за да го попита за оратора, но тълпата беше ги разделила. Сегашният оратор не го интересуваше.
Той попита един съсед.
— Карафинков! — отговори му съседът.
— Кой Карафинков! Секретарят на Министерството на вътрешните дела?
— Да!
И съседът фана да слуша новия оратор внимателно.
Кардашев не можеше да повярва ушите си.
— Карафинков, секретар в министерството и държи реч в митинг против правителството?
Кардашев сега си припомни, че именно Карафинковия глас той чуваше, който му беше добре познат.
— Та той с този дързостен акт подписва изпъждането си! Това е гражданска доблест! Това е рядко!
Слава богу! Моят ден няма да остане ялов: аз оттука отивам у дома с едно вдъхновение и го намирам там, дето не се надявах: в крамолата на партизанските борби. Да, аз видях една сила! Като Архимеда мога да викна: намерих.
XXVII. Една велика митингаджийка
Като си мислеше това, Кардашев силно желаеше да се откопчае оттука; но отстъплението беше невъзможно: пуховата възглавница се бе залепила по всичкия му гръб — от врата до опашката — и го топлеше, и го нагряваше, и налягаше книжовника със същата сила и неудържимост в гърба, с каквито вероятно и тя беше налягана. Кардашев погледна косвено, без да се извръща, за да разбере кой му беше съсед. Мярна му се тъмен женски шал и рокля зад него. Значи на митинга имаше представителка и от красния пол! Лицето на съседка си не видя. Стори му се неловко да се извръща за тая цел. Сега вече натискът на пуховата възглавница се отрази съвсем с ново усещане на него: една струя от сладък трептеж мина през всичкия му гръбначен мозък. Кардашев, в съзнание същността на тая пухова възглавница, пламна в нов вътрешен огън; той направи отчаяно усилие и сполучи да се отмести. Тогава можа да види добре съседката си. О, чудо! Тя беше същата дебела жена, която поздрави при паметника! Мъжът, още по-прежълтял, стоеше зад нея и я пазеше с ръце…
Как? И тая велика госпожа на митинга? Руен пот течеше по разчервенелите месести бузи на „митингаджийката“, която чу той, че мъжът й нарече „Олимпиада“… Колосалните й гърди, счупили окончателно корсета, се издигаха и ширяха свободно като морски талази. Олимпиада дишаше бързо със своите могъществени дробове и околният въздух не беше достатъчен да я удовлетвори. Мъжът й често поглеждаше назад, за да види ще има ли възможност да си пробият път, но пак се извръщаше с обезсърчено лице. А положението на жена му ставаше обезпокоително: турунджавото й лице добиваше морав цвят, тя се задъхваше; немощният й мъж не се наемаше да й отвори изход със своите лакти-клечки. Той пошепна нещо на Олимпиада и тя му отговори нещо. Подир това кратко съвещание той се промъкна между литератора и нея и мина отпреде й, а тя зафана неговото място. Па веднага Олимпиада се завърна назад и фана да разтиква и руши човешката стена пред себе си, както една бомба пробива отвор в един дебел зид. По тоя начин, като работеше с ръце и гороломните си гърди, тая жива катапулта разсипа всичко и успя да се изсули нататък благополучно, сподирена близко от ариергарда си, тоест мъжът.
XXVIII. И други приятели
Кардашев, който с възхитен поглед следеше величественото движение на Олимпиада, видя, че победата й бе улеснена от друго странично обстоятелство. Натискът на навалицата се беше поразслабил, па и тя сама намаляла; ораторите се бяха изредили и резолюцията приета. Митингът се свърши. Веднага човешкият порой удари назад с безконечни викове „долу!“ Всред тях най-високо се издигаше ужасният глас на дрипавия господин при паметника, който прекрати така неприлично полската закуска на госпожа Олимпиада и мъжа й. Кардашев видя в тълпата, и не без безпокойство, един друг днешен приятел — Каишева.
Каишев, с изрусяла и кривната жълта шапка, в много възбудено състояние, дигаше големия си нос, махаше с ръце и викаше „ура“ на водителите на опозицията и „долу тираните!“ въпреки голямата си привързаност към правителството, за която уверяваше днес Кардашева.
Една многочислена тълпа се зададе тиришката от Дондуков булевард. Тя викаше „ура!“, но я последваше с думите „долу сопаджиите!“ Това беше тълпата, която идеше да направи контрамитинг на площада и да развали опозиционния. Тя видя, че е закъсняла да стори това, но веднага пристъпи до устройството на митинга си в полза на правителството… Това ново сборище скоро порасна, още по-развълнувано от първото, което му остави една трета от своите членове… Между тях — и Каишев, който се присъедини към хора на „долу сопаджиите!“ със същия възторг, с който одеве викаше: „долу тираните!“ За честта на дрипавия господин, който уплаши при паметника Олимпиада, трябва да се каже, че той не измени като Каишева, а стоеше на почтено разстояние и викаше със заканителни ръкомахания към оратора на новия митинг.