— Защото едвам сега се откриха случайно. Жената на приятеля му издава работата: трупа на ючбунареца намират закопан в двора на нейния мъж, а трупа на жената — изравят изпод леглото на стражаря.
— А причините на тия ужаси? — попита възбудено Кардашев.
— Неизвестни добре още. Затова те пращам на заседанието на съда. Там всичко ще бъде разяснено и осветлено… Материал за един Рокамболовски роман… в София… Сбогом! Ще идеш, нали?
— Да.
Докторът отмина бързишката.
Кардашев възви надясно и влезе в Пиротска улица.
— Тука сега или съм намерил онова, което търся, или никога няма да го намеря! — помисли си той. — Мотивите на тия три убийства, които ще свързва еднаква злокобност, лежат вече в дълбоки нравствени бури. Само стихийни страсти или ярости могат да бъдат подбудителни причини. Тук има или любов, или мъст, или ревнивост, или друга полуда на човешка душа. Във всеки случай не пошла материална причина, каквато например Григоровата, е накарала този беден господин да убие две жени и един мъж в разстояние на няколко месеца. Такава страшна трагедия има по-дълбоко извора си. Тука вече има работа не бичът на сатирата, а лупата на психолога… Какви ли пориви, урагани душевни? Тия злодеяния ме пренасят във времената на Борджиевците. Нà, пиши сега, рудница богата, анализувай мощни проявления на човешката натура. Грозни, отвратителни, но мощни, да! Шекспировски мотиви!… Прочее: еврика!
X. Истината
И възхитен от щастливата си намера, Кардашев бързаше към окръжния съд между два реда адвокатски писалища. При вратнята на двора, дето беше съдилището, той се срещна с тълпи хора, които излизаха на улицата.
Той позна в тях един свой познайник.
— Свърши ли се процесът? — попита го Кардашев.
— Да. Вангел осъден на смърт, а съучастникът му — на петнайсетгодишен затвор с окови.
— Доказа ли се причината на убийството? — попита тревожно Кардашев.
— Обясни се до най-малки подробности.
— Каква е била?
— Грабеж?
— Що думаш?
— Защо се тъй вълнувате? — забеляза му познайникът, като съгледа измененото му лице. — Причината била наследството на ючбунареца.
Кардашев побледня.
Познайникът му продължи, като го увличаше със себе си назад към Витошка улица.
— Ючбунарецът бил имотничък човек, имал дял два камъка в някоя воденица, къща с два дюкяна на Ючбунар и нещо парици. Вдовец бил, деца нямал, само една сестрина дъщеря, също вдовица, му остаяла в рода жива и той я прибрал в къщата си. Естествено, тя му била и наследницата. Вангел — така викат убийцата — подушил тая плячка и намислил да тури ръка на нея. Той, не се знае добре дè и как, се видял и запознал с наследницата — забележи, че Вангел е доста приличен момък — и се убедил, че й направил впечатление. Скоро подир това умира жена му. Плакал за нея, както се следва. Заровили я. Вангел останал вдовец. След шест месеца той се венчава с ючбунарката — сполучил да замрежи и ней, и на чича й очите.
— Аз знам останалото — издума мрачно Кардашев, — сбогом!
И той фана улицата Цар Борис, за да пресече уличката Лавеле и да излезе при Свети Крал.
— Наистина, мизерно — бъблеше той ядосано… — Аз мислех потресаеща душевна драма, а излезе кокошарска история. Дявол ги зел! Що за герои! Нямат честолюбието даже да метнат какво-годе було от поезия въз отчаяните си решения. Оня си дава смърт, че изгубил имане, този я пък дава — за да го спечели. Де трагедията? Гениите на Шекспир и Шилера би умрели от анемия на тая почва.
XI. Едно примеждие
Кардашев щеше още да разсъждава върху тази меланхолична тема, но видя ненадейно Каишева, че се задаваше отсреща с жълтата си изрусяла шапка и ухилено лице и му маха — вероятно искаше да му разкаже за госпожата си… При тая нова опасност Кардашев се пристори, че го не видя, притърча в кривата уличка Лавеле и се мушна напосока в първата врата, която му се улучи отляво. Там чака няколко време, докато се убеди, че страшният Каишев е изгубил дирята му. Подир една минута литераторът видя през стъклото на коридорната врата, че влезе Цербер из портата, а след него се показа Каишев.
— Ах — извика в ужас Кардашев, — и тука! Тоя проклет Цербер ме издаде!
И той фукна нагоре, по други стълби, без да знае в чия къща е влязъл и търси спасение от Каишева. От най-горното стъпало той се извърна и погледна долу: видя жълтата изрусяла шапка на предприемача, която също фана да се подига по стълбите.
Една ужасна мисъл му дойде тогава:
— Мигар съм влязъл в Каишовата къща! Но той веднага спомни, че Каишовата къща беше на друга страна на града.