Кардашеву не оставаше време за колебание: той почука една врата, бутна и влезе вътре. Той свали шапка да се извини на десетината лица, които намери в стаята и които буйното му нахълтване накара да се обърнат. Той остана доста слисан, като видя, че това общество беше много пъстро. Имаше в него представители от всички полове, състояния и съсловия: граждани, шопи, евреи, две госпожи, три селянки, разсилни с жълти копчета. Всичкият тоя разнообразен народ се мърдаше или стоеше прав пред две зелени маси, при които седяха хора с пера в ръцете.
Кардашев разбра, че е попаднал в една канцелария! По книжата, залепени на стените, видя, че има честта да бъде в канцеларията на нотариуса при Софийския окръжен съд.
XII. Един брат по Аполона
Почтеният нотариус, човек прекарал, с малка, остра, суха глава, наполовина оплешивяла, със сбърчено и незначително лице, което изведнъж стана приветливо, обърна се към Кардашева:
— Какво желаете, господин Кардашев?
И нотариусът му посочи стола до себе си и го покани с ръка да седне.
Присъствуващите почтително се отстраниха пред писателя, като съобразиха, че новодошлият е или важно лице, или близък приятел на нотариуса, та му даде предпочитание.
Кардашев подаде ръка на нотариуса, който се назова „Братемойев“, и седна.
Нотариусът се усмихваше услужливо.
— С какво можем да ви послужим? — попита той стеснения си гост.
— Ба, гледайте си работата, господин Братемойев, аз така наминах… — каза Кардашев, като трепна неволно, защото вратата се отвори и влезе… — слава богу — разсилен, не оня…
— Не, не, вашата работа: тия хора могат да почакат… Някой документ ще заверите или какво?
— Нямам потреба от такова нещо. Просто се отбих тъй, малко… за да погледна за едно лице — излъга неволно писателят.
„Да му обадя ли каква е работата и да прося покровителството му против гонителя си?“ — помисли си той, но не посмя — щеше да бъде смешен.
— За кого погледнахте? — питаше неумолимо любезният нотариус.
Един философ е казал, че всяка лъжа носи наказанието със себе си: тя те кара да я подкрепиш с друга лъжа.
И злощастният писател излъга. Той наименува едно случайно име. И се изчерви до ушите. Той би веднага побягнал, но страхът от среща с Каишева го задържа при вежливия Братемойев.
Изумлението му порасте, когато нотариусът му отговори:
— Нойчев? Той дохожда тая заран; отиде да приготви при адвокатина една книга и пак ще дойде… Почакайте го тогава!
Кардашеву забръмча главата.
Сега още една страшна, по-голяма опасност го заплашваше. Ако дойде Нойчев, какво ще му каже? Та той нито е имал някаква работа с Нойчева, нито се познават с него! Мисълта за очна среща с него го вдърви… Пак лъжи и какви още? И положение до нямай-къде глупаво! Той предпочете по-малкото зло пред по-голямото и стана.
— Аз сбърках — каза нотариусът, като подаде някакви книжа на един от писарите; — Нойчев каза, че ще дойде подир обяд… Сега е и късно. Аз само тъй, рекох… Исках да поостанете при мене…
Кардашев седна с олекнала душа, защото при едно ново отваряне вратата той съпикаса жълтата изрусяла шапка в коридора.
— Стойте, стойте… — обърна се пак нотариусът към него… — Аз много се радвам от приятния случай, който ви доведе тука. Аз отдавна желаех да се срещна горещо с вас и да поговорим нещо си, по книжовни работи — па като сниши гласа си, прибави: — и ние сегиз-тогиз сме подрасквали, на младо време, де!
И той смигна и се усмихна приятелски.
— А! Еснафи сме, значи? — и Кардашев си направи радостно лицето.
— Малко нещо… То и по имената сме братя — отговори събратът скромно и с мустаци, щръкнали от вътрешно задоволство. Па, като се обърна с лице, внезапно станало студено и сурово, към присъствуващите, той каза повелително:
— Идете си, сега имам занятия други… Утре по това време пак елате!
Присъствуващите, подир няколко недоволни шушукания и боязливи подпитвания по делата си се оттеглиха.
Кардашев пак съгледа в коридора мъжа на умрялата „госпожа“, който търпеливо се разхождаше назад-напред в ожидание Кардашева.
Той сега виждаше в нотариуса, който му излезе и събрат по Аполона, едничкия си спасител.
XIII. Рядка безкористност
— Какво хубаво кученце имате! Как го наричат? Цербер? Ха, а, а, хубавият Церберчо!…
Като отдаде тая дан от милвания и любезност към животното, което зализа учтивата му ръка, нотариусът премести стола си близо до Кардашевия, за да могат по-удобно да се разговарят, без да бъдат чути от двамата писари при противоположната маса.